Гърция - от провала в Кан до консенсус

в. "Етнос", 7 ноември, Атина

Рядко за толкова кратко време депутати са преживявали такива бурни политически събития, като искането за референдум и неговото "анулиране", съгласието за вот на доверие на правителството и театъра на лидерите.

След като "излетя" от Кан, където участва в срещата на върха на Г-20, Папандреу донесе в Атина значими решения за страната. Той бе там заедно с вицепремиера Евангелос Венизелос, който също бе запознат с взривоопаснота обстановка, която се оформяше вътре и вън от Гърция.

В Кан партньорите на Гърция и по-специално двамата силни лидери Ангела Меркел и Никола Саркози ясно показаха, че са "отвратени" от хода на Папандреу да поиска рефереундум и дадоха да се разбере, че "претенцията" на Европа е в страната още сега да бъде съставено правителство на националното единство с премиер, общиприемлива фигура.

На следващия ден четвъртък, докато в парламента се водеха дебати по вота на доверие на правителството Папандреу, истинско цунами вилнееше в управляващата партия ПАСОК.

Много депутати социалисти публично поискаха правителство на националното единство и оставка на Папандреу, а една депутатка Милена Апосталаки обяви, че се оттегля от парламентарната група.

В правителството бе обявена тревога. Папандреу трескаво въртеше телефони и уреждаше срещи, а Венизелос непрестанно информираше Европа за хода на договореностите.

Рано следобед същия ден медиите и обществеността бяха уведомени за заседание на правителството, чиито участници не спряха да говорят в публичното пространство.

Приказките им провокираха отговори, които бяха дадени от премиера за това какво ще се случва. Те обявиха, че самият Папандреу е решил серия от инициативи и че ще задвижи процеруди. Последва едно бурно денонощие за правителствената партия.

Венизелос определено помогна, за да не се стигне до поляризация, като разговаря с депутати и се срещна с представители на другите партии, за да се опита да договори с тях постигане на консенсус.

Речта на Папандреу в петък вечерта започна, след като всички депутати от неговата партия, които се колебаеха между "да"-то и"не"-то на референдума, се обявиха в подкрепа на правителството. Това се случи, тъй като вече бе публична тайна, че Папандреу е задействал процедури за оттегляне от премиерския пост и за съставяне на правителство на националното единство.

Внезапно се разбра, че стремежът на Брюксел е и стремеж на Папандреу, а именно: да състави правителство на основата на "голяма коалиция", тоест с подкрепата на двете водещи партии ПАСОК и Нова демокрация и с участието на техни представители.

Предвидено бе, че ръководствата и на други партии /на ЛАОС и Демократичния алианс/ няма да откажат да участват в новия кабинет.

На свой ред депутати от Нова демокрация бяха подписали писмо съвместно с колеги социалисти /в крайна сметка то не стигна доникъде/, в което предлагаха незабавно да се сформира правителство на националното единство, за да бъде гарантирано оставането на Гърция в еврозоната и своевременно да бъде преодоляна политическата криза. В тази насока водеща бе ролята на вицепремиера Венизелос.

Самият Венизелос преживя няколко изключително тежки дни. Миналия понеделник той се яви на заседанието на парламентарната група на партията ПАСОК, за да подкрепи предложението на премиера за референдум. На следващия ден обаче Венизелос влезе в болница с болки в корема, но ден след това съпроводи премиера в Кан. След като се завърна в четвъртък той се обяви против референдума, а неговата позиция изигра определена роля за по-нататъшния развой на събитията.

Невероятен обрат обаче настъпи на политическата сцена, след като лидерът на консервативната опозиция Андонис Самарас промени на 180 градуса позицията си по отношение на условията, поставяни преди това от него за съставяне на правителство на националното единство.

Обратът дойде в събота. След като Самарас войнствено заяви, че "маските са паднали, лъжите са свършили" и "че изборите са единственото решение", внезапно се върна към предишно свое предложение, като даде ясно да се разбере, че единственото условие, което поставя, е Папандреу да подаде оставка.

Основателен е въпросът защо Самарас зае тази катастрофална позиция за самия него и за партията му. Очевидно е, че председателят на Нова демокрация в крайна сметка се е поддал на натиска на външни политически фактори от европейската десница /Меркел, Саркози, Юнкер, Барозу, Ван Ромпой и други/, както и на кръгове в страната, които го подкрепят.

Така той се отказа от политиката на твърдо отрицание, следвана от него досега по отношение на меморандума, подписан от социалистите с международните кредитори, антикризисната им програма и други, които донесоха на Самарас множество дивиденти. За две години Самарас успя да върне в играта за власт партията Нова демокрация, която той получи от своя предшественик в насипно състояние, и да доминира на политическа сцена.

Върху него обаче в продължение на година и половина бе оказван огромен натиск отвън, както и от икономически кръгове вътре в неговата партия.

Спасяването на Папандреу от Самарас и силната подкрепа на лидера на консервативната опозиция за новия европейски план, който излага гърците на национално подчинение и икономическа нищета, обаче бележи началото на една нова политическа реалност в Гърция. Председателят на Нова демокрация изостави линията да лансира своята партия като опонент на ПАСОК и вече се явява като амбициозен продължител на линията Папандреу, категорично осъждана досега от него. Точно това му поведение го отдалечава от властта, защото народът иска друга политика от тази на Папандреу, а не личност, която ще прилага същата политика.

(БТА)