Ако иска да спаси Италия, Берлускони трябва да си иде

в. "Индипендънт", 7 ноември 2011 г.

С неминуемото приключване на политическата кариера на гръцкия премиер нараства и натискът върху италианския му колега да се оттегли. У дома Силвио Берлускони е изправен пред вот на доверие в парламента утре. Той може пак да се отърве - все пак е спечелил най-малко 20 такива вота досега - но оспорваното гласуване ще подчертае в какъв разединяващ и предизвикващ недоверие лидер се е превърнал той.

На срещата на върха на Г-20 в Кан, той изглеждаше самотен и изолиран, видимо пренебрегван от мнозина свои колеги. В очите на германската канцлерка Ангела Меркел и на мнозина от чуждите лидери, които присъстваха, Берлускони е не просто безвкусна личност, чието име е опетнено от асоциации с безброй секс скандали. Той по някакъв начин носи по-голяма вина като политически лидер отколкото Георгиос Папандреу, който пое властта в Атина през есента на 2009 г. и наследи, както се твърди, една невъзможна ситуация.

Берлускони не може да заяви подобно, смекчаващо вината обстоятелство. Той управлява Италия през повечето от последните 20 години. Икономическата стагнация на Италия от 90-те години на миналия век и стабилното нарастване на вече плашещия с размерите си дълг в същия период са негова отговорност. Именно размерът на дълга, който сега е 1,9 трилиона евро, както и опасенията, че Италия може да не успее да изплаща растящите лихви, създават кошмарната вероятност третата в еврозоната икономика да изпадне в неплатежоспособност.

Тази вероятност може да звучи пресилено. Проблемът е, че тя вече не е напълно изключена, и ако се случи, проблемите на Гърция ще изглеждат незначителни в сравнение с тези на Италия. Ето защо Берлин и Париж отчаяно искат Италия да въведе ред в собствения си дом. И най-вече Париж, защото Франция е основен купувач на италиански държавни облигации и обявяване на Италия в неплатежоспособност ще нанесе очевидно катастрофален удар на френската банкова система.

Берлускони, изглежда, странно не осъзнава буреносните облаци, които се скупчват над главата му. Познатата усмивка продължава да е налице, забавните маниери са непроменени. Той не изглежда готов да се признае за победен. Под натиск в Кан Берлускони се съгласи да извика експерти на МВФ, които да наблюдават плановете на правителството за намаляване на дълга. Това бе злепоставяща отстъпка, тъй като предполага, че премиерът е признал, че не може да му се има доверие да ръководи програмата, без някой да наднича иззад рамото му. Но, ако изключим това, той изглежда иска да приключи мандата си, което означава да е на власт до 2013 г.

В своя полза Берлускони може да заяви, че дългогодишното му управление е дало на Италия безпрецедентна степен на политическа стабилност - добре дошла промяна в сравнение с положението при редуващите се правителства от 80-те години на миналия век. Той може да каже също, че ръководенето на сложни коалиционни правителства в разединена страна като Италия никога не е лесно. И накрая може да каже също, че Италия винаги е успявала в миналото да плаща лихвите по дълга си, така че последните спекулации за нейната кредитоспособност са неоснователни. С други думи, за разлика от Гърция, Италия е все още платежоспособна.

Всичко това е истина. Икономическата позиция на Италия, заразлика от тази на Гърция, не е безнадеждна. Берлускони обачетрябва да си иде по простата причина, че продължаващото муприсъствие като председател на правителство носи повече вреда,отколкото полза. Почти никой в Италия или извън нея не смята, че той има уменията, волята или доверието да прокара тежките инепопулярни мерки, от които Италия се нуждае, за да не спаднедопълнително доверието в нейната платежоспособност. С един новлидер Италия може да избегне същия капан, в който попаднаГърция. Под ръководството на Берлускони обаче поличбите не сатолкова добри.

(БТА)