За цар Киро, прокуратурата, главния прокурор и случайността на обстоятелствата

МВР било наясно, че ромският бос Кирил Рашков е лидер на престъпни структури далеч преди събитията в Катуница – става ясно от думите на главния секретар на МВР Калин Георгиев. В отговор на журналистически въпрос след официалната церемония по случай Архангеловден, той посочва, че вътрешното ведомство е направило каквото може по отношение на неговата престъпна дейност още по времето, по което самият той е бил шеф на пловдивските антимафиоти.

Казано с негови думи – следното: “Бяха задържани негови близки връзки, включително близки връзки на покойния му син, там ставаше въпрос за наркотици и фалшива валута. Беше ликвидиран бизнеса с фалшивия алкохол. Бяха ударени и джебчийските канали, по които той имаше отношение. Знаете, че когато едно лице е лидер на организирана престъпна група, трудно могат да бъдат събрани достатъчно доказателства срещу самия него.”

Знаем, да. Също и че когато името му бе свързано с убийство, породило етнически вълнения, много лесно и бързо се намери за какво да бъде подведен под отговорност. Значи все пак можело.

Остава открит обаче въпросът защо след като негови близки са уличени в съпричастност към разпространение на наркотици, производство на фалшив алкохол и ръководене на джебчийски канали, никой от тях не е получил ефективна присъда. По този въпрос секретарят на МВР мълчи. И това мълчание е обяснимо – тъй като единственото обяснение за този странен факт е нечий магистратски или политически чадър на Рашковия клан.

Това е най-вероятната причина за хвърлените нахалост усилия на пловдивските бопаджии. Дори ако приемем, че всичко, с което днес се хвали Калин Георгиев, е истина едно към едно, той не би постигнал нищо без съдействието на пловдивската прокуратура – тъй като според закона прокурорът ръководи всички процесуални действия на МВР и следствието в досъдебната фаза на един процес. Същото важи и за предшествениците на днешния главен секретар – и за всички, които са отговарали за престъпността в този регион. Все пак палатите на цар Киро не са поникнали за един ден – той се вихри в Катуница от близо две десетилетия.

Прокуратурата обаче е една строго йерархизирана структура. В нея всеки прокурор се подчинява на висшестоящия, а всички – на главния прокурор. Затова много бих искал да попитам днешния такъв: кой беше главен прокурор, додето престъпните структури на цар Киро набираха мускули – и кой беше главният пловдивски такъв?

Кой беше главен прокурор на България се помни и се знае – с всичките му налудности, плод-зеленчуци и псувни по телефона, с крепката му дружба с Октопода и със зле заметените причини за смъртта на колегите му Николай Джамбов и Николай Колев. Кой беше главният пловдивски такъв също се знае – но най-вече в рамките на магистратското съсловие. Името му е Росен Димов: между 1992 и 2007 година той беше първо окръжен, а сетне и апелативен прокурор на Пловдив.

Та това е прочее фигурата, която изцяло отговаря за антимафиотската дейност в този регион – в целия този период, в който Кирил Рашков се превърна в цар Киро. Като казвам “изцяло”, имам предвид буквалния смисъл на думата – според запознати нищо в пловдивската прокуратура не е можело да стане без неговото знание и разрешение. Публична тайна е, че той е държителят на чадъра над самокороновалия се ромски бос.

Той беше и един от най-приближените до Филчев магистрати – не случайно се оказа начело на федерацията на прокурорите, която изпълняваше ролята на колективен говорител на налудния главен прокурор – и от негово име произнасяше хули над политици, дипломати и международни посредници.

Пита се къде е той сега. И защо никой не го пита какво е направил, та предприетите от Калин Георгиев антимафиотски дейности да се увенчаят с ефективна присъда.

Къде е той, г-н Велчев? Къде е магистратът, срещу когото беше заведено наказателно дело за пране на пари в Солунския съд – и прокурорът по делото искаше той да бъде задържан и предаден на гръцкото правосъдие? Къде е прокурорът, персонално отговорен за провала на делата срещу тъй наречените пловдивски брокери, завлекли милиарди тогавашни лева, преточени от управляваните от тях банки в техни фирми?

Ами при Вас е, г-н Велчев. Мърда ушички някъде покрай кабинета Ви. Командировали сте го във Върховна касационна прокуратура, където е секретар на прокурорската колегия. Не само това – в ход е процедура за провъзгласяването му за реален член на ВКП. Комисиите, които трябва да утвърждават избора му, са съставени от удобни за целта хора.

Ще допуснете ли Висшия съдебен съвет да извърши и това безобразие? Или може би се надявате, че никой не знае или поне не помни кой е Росен Димов? Или може би и сам не знаете, че определени среди, принадлежащи най-вече към масонските ложи, го готвят за Ваш наследник? Представяте ли си какво би означавало за престижа на страната ни, ако подир една година – след срамни прецеденти като Татарчев и Филчев и след Вашето (как да го кажа по-прилично) незабележимо присъствие начело на прокуратурата – този пост бъде зает отново от човек със съмнително минало и още по-съмнителен морал?

Съвсем наскоро в пресата се появи предположение за състояла се тайна среща между Росен Димов, Алексей Петров и неговата адвокатка Ина Лулчева. Пак съвсем наскоро Административния съд отмени решението на ВСС за отстраняване на Веселин Пенгезов като шеф на Софийския апелативен съд – и го възстанови на работа. Навярно всички си спомнят за този достоен магистрат, чиято дъщеря беше получила чрез регистрация на фалшив адрес имот в Приморско в качеството си на “социално слаба” (После се оказа, че фирмата, за която дамата формално работи, притежава сграда, която е точно копие на Белия дом - и чийто основен обитател е самата тя.). Същият, който спретна шумен купон след назначението си – точно в деня, в който автобус помете маса хора край Ямбол – и по този повод правителството обяви национален траур.

Навярно се питате каква е връзката във всичко това. Ами просто делото срещу Алексей Петров се внесе преди ден – със седем месеца закъснение – именно в този СГС, по чиито дела последната дума ще има институцията, ръководена от ОЗ генерал Пенгезов. (Нека припомна: същата институция, която пусна Алексей Петров под домашен арест - и с това му даде възможност да се кандидатира за президент на страната.) По странно стечение на обстоятелствата то няма да се гледа от специализирания съд, занимаващ се с организираната престъпност, който междувременно бе оглавен от прокурора Светлозар Костов, който има най-голяма заслуга за успешното привършване на досъдебното производство.

Това означава, че по време на делото интересите на държавата ще бъдат защитавани от друг прокурор – който изобщо няма да бъде наясно с обстоятелствата по делото, които, както е публично известно, обхващат цели сто тома доказателствен материал. Можете сами да си представите как ще се справи.

И най-сетне една дребна подробност, която едва ли е останала скрита за Вас: Николай Велков, един от задържаните по операция “Октопод”, беше записан да казва в килията си, че разчита на Пенгезов, тъй като е помогнал при избора му за шеф на Софийския апелативния съд. После, разбира се, е отрекъл казаното да е вярно – просто се бил пошегувал.

Случайни ли са тези обстоятелства, г-н Велчев? За Вас може би. За мен не. Затова настоявам да изразите ясно отношение към моралните качества на Росен Димов и неговата стремглава кариера в поверената Ви институция. Също: по отношение на твърде дългите и странни перипетии по делото срещу Алексей Петров. Длъжен съм да Ви предупредя: няма да престана да Ви питам, докато не получа ясен и публичен отговор. И ще го правя все по-шумно и с все повече подробности по тези казуси. ще го правя така, че да се чува. Ще имате възможността да се убедите в това.