Бедното българско правосъдие

Бедно май не е точната дума. По-приляга перверзно или направо липсващо.

Ето ви поредното доказателство за което: съдия Румяна Ченалова, оправдала бизнесмена Людмил Стойков по обвинение за пране на пари, поема делото срещу Алексей Петров.

Може би не всички си спомнят кой беше този Людмил Стойков. Пернишки олигарх, близък до все още настоящия псевдопрезидент на България – и основен спонсор на предизборните кампании на същия. Партньор на Марио Николов, който пък беше сред видните спонсори на БСП.

Двамата бяха уличени в източване на седем милиона евро по програма САПАРД. Оказа се, че по спечелен от тях проект вместо нова техника са внесли стара такава – произведена още в ГДР. И се оказа не защото ги спипаха българските чиновници, които отговаряха за тази програма, а след разследване на службата на ЕС за борба с измами и злоупотреби ОЛАФ.

Според това разследване, а и според по-сетнешното мнение на българската прокуратура, става дума за международна престъпна група, ръководена от тези двама  достойни българи. Международна – защото ОЛАФ посочи и германски помагачи при източването на милионите, принадлежащи на европейските данъкоплатци.

Същите бяха осъдени и получиха ефективни присъди месеци по-късно, докато българското дело се протака с години и беше отлагано с всевъзможни процедурни хватки. Върху ефективността на българското съдопроизводство не повлия и дребната подробност, че тъкмо този гигантски скандал със САПАРД беше основна причина за блокирането на стотици милиони евро от фондовете на ЕС, част от които бяха безвъзвратно загубени – а също и за оформилото се сред европейските ни партньори мнение, че България е безнадеждно корумпирана страна.

След повече от две години протакане в крайна сметка се стигна до присъда на Марио Николов. Неговият партньор обаче бе оправдан – и то при положение, че тъкмо той беше смятан за “мозък” на този схема – и че отмъкнатите седем милиона всъщност бяха инвестирани в неговия черноморски курорт “Дюни”.

Заслугата за което е именно на съдия Ченалова. Можем още отсега да предположим изхода и на това дело. В крайна сметка Алексей Петров е не по-малко близък до псевдопрезидента Първанов, отколкото Людмил Стойков. Толкова близък, че днес хора свидетелстват с  името си за това как е посредничил при изглаждане на отношенията между Трактора и Гриша Ганчев – и то при условие, че първият вече е поръчал убийството на втория.

За всичко това, разбира се, няма да стане и дума във воденото от Ченалова дело. И естественото оправдание ще бъде, че делата се разпределят по жребий. Само дето този жребий не е публичен – и ред прецеденти от досегашната съдийска практика ни карат да се съмняваме в него. И защото може би е редно все пак да се запитаме – а защо достовете на Красьо Черничкия въобще са допускани да участват в този жребий?

И питаме – защото съдия Ченалова спада към неговите събеседници. Нещо повече – тя е сред магистратите, които не отрекоха контактите си с него. И призна, че е търсила съдействието му, за да намери работа за сина си.

Случайно ли е всичко това?

Случайно ли делото ще се гледа не от специализирания съд, който би трябвало да се занимава с организираната престъпност, а от СГС – за чиято апелативна инстанция от оня ден отново отговаря прословутия генерал Пенгезов?

Лично аз не мога да го приема за случайно. И мога да кажа само следното: докато тази страна не реши въпроса с корумпираната си съдебна система, нищо добро не я чака. Защото няма гражданско общество без справедливост, нито демокрацшия без ефективно правосъдие.