Републиканците се оказаха непостоянни в надпреварата за президентските избори в САЩ през 2012 г.

Консервативните републиканци се оказаха по непостоянни и от късмета в казиното - обединяват се около някой кандидат, който да се изправи срещу президента Барак Обама догодина, а после също толкова бързо го отхвърлят.

Експерти по американската вътрешна политика свързват изменчивостта и хаотичния характер на тазгодишната надпревара за републиканската номинация със задълбочаващото се партийно разцепление, което оформя американския политически климат.

Някои политолози смятат, че необичайният политически сезон се дължи на движението “Чаено парти”, което експлозивно се появи като фактор в Републиканската партия след избирането на Обама през 2008 г.

Групата, привърженик на ниските данъци и малкото правителство, си спечели несъразмерно силен глас сред републиканците, особено защото нейните членове доминираха сред новото поколение в Камарата на представителите, благодарение на което партията си върна мнозинството в долната камара на изборите през 2010 г.

Тази година има усещане, че хората от “Чаеното парти” търсят спасител, казва Джон Бейк, професор по политология в колежа на Ню Ингланд. Но никога няма да намерят подходящ. Никой не може да е спасител, защото всеки има недостатъци, обяснява той.

След като конгресменката Мишел Бакман спечели внимателно наблюдавания, макар и необвързващ пробен вот в Айова през август, тя бързо отстъпи статута си в челната група  на губернатора на Тексас Рик Пери, който също толкова бързо изпадна в немилост за сметка на самоуверения, сладкодумен, но и политически непроверен Хърман Кейн.

Сега той се бори да запази челното място след обвиненията в сексуален тормоз по времето, когато е оглавявал Националната асоциация на ресторантьорите.

През тези превратности на късмета бившият губернатор на Масачузетс Мит Ромни - фаворит на по-умерения партиен естаблишмънт, се задържа стабилно в проучванията на общественото мнение, но не успя да мръдне от мижавата подкрепа от 20-30 процента.

Джак Холмс, професор по политология в Колежа Хоуп в Холанд, Мичиган, обяснява, че Ромни не е успял да спечели сърцата, защото най-консервативните сред републиканците търсят кандидат, който да е против естаблишмънта и при това способен да победи Обама.

Щом някой политик не отговори на очакванията, бързо го зарязват, казва Холмс, който следи политиката на републиканците.

Според Сет Маскет, асистент по политология в Денвърския университет, консерваторите изпробват “всички различни от Ромни”.

Активната част от републиканските привърженици в момента са много по-надясно, отколкото бяха. Ако партийната база беше малко по-умерена, мисля, че досега щяха да се сплотят в подкрепа на Ромни, казва той.

Ромни, макар и подкрепян от републиканския естаблишмънт и изпитан на националната сцена, предвид опита му да спечели президентската номинация през 2008 г., не се нрави на консерваторите по много причини. Главната е неговото участие в здравната реформа, докато беше губернатор на Масачузетс. Голяма част от този план послужи като модел за националната реформа, предложена от Обама. Тя е анатема за републиканците, които се зарекоха да я отменят.

Освен това Ромни е имал в миналото умерени позиции по социални проблеми като аборта и е смятан за прекалено склонен да сменя посоката според политическите ветрове. Мормонската му вяра също е против него при християните евангелисти, които са ядрото на републиканския електорат. Много от тази група смятат мормоните за секта.

Политическото разделение не е нещо ново в американската политика. И Бейк, и Тери Мадонна, социолог и политолог от колежа Франклин енд Маршал, припомнят началото на 30-те, когато Франклин Рузвелт спечели президентския пост в разгара на Голямата депресия.

Мадона отбелязва, че през 1964 г. републиканците номинираха ултраконсерватора Бари Голдуотър. Той понесе смазващо поражение от действащия президент Линдън Джонсън.

Твърдо крайнодесен кандидат на “Чаеното парти” би имал много малка притегателна сила за центъра, заяви Мадонна,  припомняйки, че независимите избиратели доминират в американския електорат и решават президентските избори.

Докато Ромни остава фаворитът за партийния естаблишмънт, според Бейк все още може да се появи “кандидатът мечта” за дълбоко консервативната база.

Тези републиканци се надяват на кандидат без негативна история. Просто твърд консерватор. Ако този кандидат може просто им предложи нещо, някакъв символ, те ще го последват, смята той.

Засега като че ли никой от сегашния кръг от претенденти не е способен на това.