КОГА ЩЕ СВЪРШИ БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД ( Някой се опитва да лъже жестоко българските граждани. Защо?)

Текстът, който следва по-долу, е писан преди 7 години, но, за съжаление, актуалното му звучене сега само потвърждава печалния факт, че промяна няма. И става все по-съмнително, че е възможна. Понеже около датата 10 ноември за пореден път се повдига въпросът за непрехождащия ни преход, си позволявам да го предложа на вниманието на уважаемата аудитория. 

       Напоследък немалко нашенски набедени авторитети се опитват - къде лаконично, къде с опит за по-обстойно аргументиране – да ни убедят, че станалият прословут български преход от компартийна диктатура и “планова” икономика към демократично управление и пазарно стопанство вече е приключил. Разбира се, всеки има право на мнение, свободата на словото у нас е конституционно регламентирана, друг е въпросът дали съществува възможност  отделните мнения да бъдат огласявани, така че да бъдат чути от достатъчно много хора. И все пак, когато от различни тепета на  политическия ни ландшафт  гласовити гуру се провикнат единодушно “преходът свърши!”, мнозина от нас стреснато се оглеждат и неволно се питат: абе, наистина ли?

       Смея да твърдя, че за да се установи със сигурност дали един процес (физически, химически, социален, исторически и пр.) е приключил, необходимо е да са налице някакви крайни – и трайни - резултати, нещо като обективни критерии за неговия финал. Повечето родни капацитети твърдят, че за края на прехода следва да съдим по резултатите от реформирането на институциите и икономиката в държавата, онагледявайки това твърдение с примера за променената собственост след приватизацията, с разделението на властите (по Конституция), с въвеждането на политическия плурализъм и парламентарната форма на управление (пак по Конституция).

На мен обаче това не ми звучи достатъчно убедително.  И сигурен съм, че за повечето българи също няма да е  достатъчно убедително. Защото зад фасадата на по-горе  декларираното уж аргументирано заключение за края на прехода надничат  зле прикривани нечистоплътни сделки при раздържавяването, нагла организирана престъпност, свързана с високите етажи на властта, корумпирани и криминализирани полиция, прокуратура, следствие и съд, подкупни и алчни представители на законодателната и изпълнителната власт. И защото все някога някому в България трябва да направи впечатление, че в съответните доклади за състоянието на нещата у нас, идващи от Брюксел, Страсбург или Вашингтон всяка година, като натрапчив рефрен се налага еднообразната констатация за повсеместната корупция в държавата и за неефективната съдебна система. Не че и другаде няма корупция и куцащо правораздаване, но там, за където сме се запътили по сокаците на нашия балкански преход, държавата и обществото контролират тези недъзи, докато при нас засега е обратното – те контролират държавата и живота ни. Това е.

       Иначе що се отнася до отговора на въпроса в заглавието, от гледна точка на бившата комунистическа върхушка преходът наистина завърши – става дума за трансформацията на тоталната й политическа власт в икономическа мощ, която гарантира и политическото й оцеляване. И това е факт. Преходът завърши и за онези политконформисти, които мътилката на посткомунизма изстреля конюнктурно на властови позиции през последните 14 години, осигурявайки им  по такъв начин комфорта да разбогатеят бързо и безнаказано (до кога ?).

Затова и те припяват в дует с БСП ”преходът свърши, забравете!” Само че в ушите на българските граждани този припев звучи твърде фалшиво, дори цинично, в смисъл: преходът свърши, ние се уредихме, било каквото било, който взел – взел, който не е – да е!…Или, както си тананика Баш Майстора: който си има, нека си има, който си няма – пак да няма!.

(На това някои речовити уменчовци му викат “десният проект за България”).

       Според моя скромен житейски опит въпросният преход у нас ще приключи тогава, когато:

-         изчистим окончателно проблема с агентурните досиета на бившата (?) ДС в нашия живот;

-         начело на държавата застанат честни, почтени и скромни служители;

-         българинът стане истински гражданин с ясно съзнание за своите права и задължения;

-         явлението “силови групировки” премине в историческия архив;

-         в затвора попаднат първият корумпиран министър, депутат, прокурор, следовател и съдия;

-         поне половината домакинства в България влязат в графата “средна класа” по доходи;

-         пирамидата на морала, на човешките ценности и добродетели възстанови своето естествено положение в българския обществен, политически, културен и стопански живот;

-         престанем да завиждаме и почнем да се радваме на съседа си;

-         започнем да мислим  първо какво ще дадем, а не какво ще получим.

       Ето тогава.