Приднестровието на кръстопът между цветна революция и Русия

Президентската избирателна кампания в Приднестровската молдовска република навлезе в най-горещата си фаза. В последно време там станаха няколко важни събития наведнъж. Ведно се смесиха едва ли не всички възможни действащи играчи: кандидатите за висшия държавен пост, Русия, прословутите приднестровски тайни служби и дори “гастрольори” отвън.

Доскоро забравено от бога, това държавно образувание не будеше у никого особен политически интерес: почти двайсет години властта бе концентрирана в ръцете на действащия президент Игор Смирнов и неговото обкръжение. Днес обаче монолитният някога политически елит люто се е изпокарал. И в Приднестровието се навървяха цели трима, ако не и четирима реални претенденти за президентското кресло: споменатият Смирнов, ненаканил се да излезе в пенсия, председателят на местния Върховен съвет Анатолий Камински, умерено опозиционният либерал Евгений Шевчук и лидерът на популярното младежко движение “Прорив” (“Пробив”) Дмитрий Соин.

По традиция налива масло в огъня и вездесъщата Русия - в цялата суматоха тя съвсем не е заела наблюдателна позиция и открито подкрепя един от кандидатите. Но в  случая би било малко кощунство категорично да осъдим “имперската” политика на Москва: днес Русия неспирно дотира ПМР и ако не бе помощта й, нищо чудно непризнатата република да умре от глад, да измръзне до смърт и вмиг да потъне в мизерия. Или пък да се присъедини към Молдова, а там, честно казано, икономическото положение хич не е по-цветущо.

Щом стана дума за руската помощ, да започнем от нея. Срещу ръководителя на Приднестровската републиканска банка - не друг някой, а сина на президента Игор Смирнов, Олег - в Русия е образувано наказателно дело. Банкерът е заподозрян в кражба на 160 милиона рубли (руски, а не приднестровски), отпуснати от Москва на ПМР за плащане на заплати, пенсии и социални помощи.  Естествено с тънкия намек, че го закриля Смирнов старши, който уж забъркал цялата афера.

Освен правоохранителите, в процеса се включи и всемогъщата пропагандна машина на Кремъл: федералните телевизии в хор излъчиха предавания за смирновския “клан на крадците”, тихомълком ограбил Русия и собствения си народ. “Първи канал” задейства дори тежка артилерия - всеобщият познайник Михаил Леонтиев, водещ на програмата “Однако” (“Обаче”), изобличи Смирнов отвсякъде, накрая дори обвини тирасполския лидер, че сътрудничи на молдовските тайни служби. А телевизия “Русия” заяви, че Смирнов смята да се кандидатира за шести президентски мандат, нищо че в момента е “едва” към края на четвъртия.

Смирнов впрочем не си замълча: телевизиите под негов контрол разпространиха в отговор цял ред репортажи за негови опоненти - политици и организации. Без да закачат много-много Камински като руско протеже, те обаче насолиха яко партията “Прорив” и нейния лидер Соин, осмелил се да говори като експерт в споменатите руски предавания. “Прорив” бе обвинена, че разпалва протестни настроения и подготвя в Приднестровието “цветен” сценарий за незаконно сваляне на властта.

Апотеоз бе излъченият от “Първи републикански” канал двусериен документално-аналитичен филм “Черният пиар”. Създадена в маниера на известните вече “Кръстникът Бащица” и “Всичко е в каскет вързано” (руски телевизионни творби съответно за беларуския президент Лукашенко и за бившия кмет на Москва Лужков, б. р.), лентата сравняваше “Прорив” с радикални организации като “Пора”, “Отпор” и “Кмара”, организирали държавни преврати в Украйна, Югославия и Грузия. Политическото съзнание на приднестровци е на ниско равнище и предавания от този род безспорно ще имат колосално влияние върху умовете на избирателите. Както впрочем и руските.

Нещата около “цветните” сценарии не приключиха само с телевизионни програми. Дни преди това тайните служби задържаха край Григориопол група политтехнолози, които - пак според официални съобщения, съвсем наистина подготвяли държавен преврат. От “диверсантите” били иззети големи парични суми, позиви срещу властта и партийни символи - естествено на “Прорив”.

Тия юнаци между другото бяха обвинени не толкова в саботаж срещу Смирнов, колкото във вредителство, насочено срещу Евгений Шевчук. Последният бе избран за мишена на “черен пиар” не само заради високия си рейтинг (анкетите засега сочат тъкмо Шевчук за фаворит в надпреварата), също неприемлив, то се знае, за хората от “Прорив”, но и поради доста коректната му позиция спрямо президента Смирнов, когото Шевчук напоследък критикува предпазливо и гледа да не го спомене всуе.

Колкото до Анатолий Камински, “агента на Москва”, на предизборния му фронт всичко е спокойно. Налага се впечатлението, че според Камински официалната подкрепа от Русия и от най-голямата политическа партия в страната - “Обновление”, е напълно достатъчна за лесна победа. Но стана ясно, че това не стига: Камински все още не е много познат сред народа и дължи високата си позиция в предварителните рейтинги само на предизборните плакати с образа на Путин и емблемата на “Единна Русия”.

Трябва обаче да отбележим, че Камински може да стане и по-популярен, ако Москва засили нападателната си позиция спрямо Смирнов. Нека подчертаем, че самите Смирнов и Камински не се зъбят кой знае колко един срещу друг и не си разменят остри нападки. Това е белег, че Камински (а впрочем и Русия, която стои зад него) разглежда като реален варианта Смирнов да спечели предстоящите избори и се презастрахова, за да не изпадне в немилост след вота.

Ето как се “представя” почти месец преди гласуването Приднестровската молдовска република. Не е сигурно впрочем, че на 11 декември ще научим името на победителя: напълно е възможно никой кандидат да не събере необходимите 50 процента и жителите на непризнатата република да бъдат изправени пред втори изборен тур, а тогава ще се очертаят още по-сложни комбинации, отколкото преди първия. Засега остава да следим развитието на събитията - няма спор, че ни очакват още доста предизборни изненади.