Гоце трескаво обмисля постпрезидентските си гоцерии

След като напусне “Дондуков” 2, Георги Първанов няма да се занимава с някаква благотворителна или експертна дейност, каквото поприще обичайно избират бившите президенти. Пътят му ще бъде кратък, но ясен: до “Позитано” 20.

Щял да стои на последния ред при поредния партиен конгрес на столетницата – за да се ориентирал в обстановката. А иначе времето щяло да покаже бъдната му роля в БСП.

Каква скромност, а? На последния ред е седял и Ленин, когато от дъното на залата се провикнал “Есть такая партия!” – по време на всерусийския конгрес на Съветите на работническите и войнишки депутати през юни 1917 г. И после станала тя, каквато станала.

Какво точно ще извика от последния ред другаря Първанов, можем само да гадаем. Но можем и да бъдем сигурни в едно: там, на последния ред, в сянката, ще гъмжи от натегачи, жаждуващи да се присламчат към бившия и евентуално бъдещ лидер. И на този конгрес програмата максимум за именития тим-мениджър – да бъде катурнат Сергей Дмитриевич – ще бъде може би трудно постижима, но съвсем не невъзможна задача.

Въпросът е после накъде. Именно върху този въпрос бръчи високото си чело днешният псевдопрезидент с двойна биография, който съвсем скоро ще осъмне само като Гоце. Отговорът можем да предположим от друго едно негово изказване, изречено на същата тази пресконференция. Той бил долавял остра конфронтация между играчите на политическото поле, която предвид международното положение била доста неуместна.

Ето прочее и основния му аргумент защо политиците трябва да се постараят да бъдат мили и любезни един към друг: “Когато приемаме едно или друго политическо решение, нека  да мислим, че може да ни се наложи да седнем на една маса и да търсим и вариант като правителство на националното единство или сходен, да не дава господ, правителство за национално спасение.”

Очевидно случващото се в Гърция и Италия силно резонира в Гоцевите мозъчни гънки (ако за същите може да се говори в множествено число). И за никакво “да не дава господ” не става дума. Става дума за “дай боже”. Не тринайсета заплата, а правителство на националното спасение. То именно би дало възможност на сегашния псевдопрезидент да се прояви като тим-мениджър и експерт по широка, ама много широка коалиционна култура. (Той впрочем веднъж вече доказа своите способности: когато бабуваше над тройната коалиция.)

Длъжен съм да отбележа, че този мерак не е специфично негов. Такъв беше и меракът на архитектите на прехода – Луканов, Младенов, ген. Любен Гоцев и компания. Те правеха всичко възможно да са натъкмят зад фасадата на понятия като “национално едниство”, “национално съгласие”, “безкръвен преход” и прочее подобни.

И не възразявайте, че сте ги чували и от другаде. Тъкмо те ги сложиха в устата на Желю Желев, излъчен за президент от СДС, но избран за такъв с гласовете на БСП.

През зимата на 1990 г. той бе основния говорител и мотор за реализацията на тези думички.

Тогава второто правителство на Андрей Луканов току-що бе подало оставка, след като фалира България, отказвайки да плаща външния дълг. Страната беше скована от стачна вълна, студентите вадеха плочките от тротоарите и градяха барикада пред Софийския университет – Желю довтаса от президентството и собственоръчно започна да маха плочките и да разпъжда студентите.

По улиците непрекъснато вървяха шествия от разгневени хора – и по едно време хората погнаха и почти набиха тогавашния градоначалник Александър Каракачанов, който беше пратил милиция срещу протестиращите. Според тогавашните социологически проучвания, ако се стигнеше до предсрочни избори, СДС ги печелеше с пълно мнозинство и огромна преднина пред БСП.

Очевидно трябваше спешно да се вземат мерки – и стратезите на прехода ги взеха чрез... излъчения от СДС президент. Не за пръв и не за последен път всъщност действаха чрез него – той ги спаси в нощта на 14 декември 1989 г., когато от устата на Петър Младинов се отрони сакралната фраза: “По-добре е танковете да дойдат”. И той осигури свалянето на правителството на Филип Димитров в края на 1992 г. – както и шанса ДПС като мандатоносител да излъчи правителство на мафията, оглавявано от неговия съветник Любен Беров.

Първо, разбира се, извадиха досието на Петър Берон. И след това договориха онова прословуто правителство на националното единство, оглавявано от Димитър Попов, който остана в историята с призива: “За бога, братя, не купувайте!” Правителство, в което БСП имаше очевиден превес, въпреки че гладната Луканова зима беше натикала столетницата в миша дупка. На СДС пък сервираха икономическите министрества – та да отнесе всички негативи.

Това правителство се оказа изключително полезно за червените. То им даде време да разединят десницата и да я пуснат на изборите по три различни писти: СДС-център, СДС-либерали и СДС-движение. Въпреки всичко автентичното СДС спечели изборите, но пък ментетата прахосаха достатъчно проценти, за да се наложи участието на ДПС в управляващото мнозинство. Което се оказа фатално.

Тук ще затворя тази голяма скоба и ще се върна към мишлението Гоцево и неговите кроежи за бъдни Гоцерии. Той очевидно се представя сродна ситуация – само че не вътрешното, а международното положение да се сговни така, че да се наложи да се прави широооко коалиционно правителство – и то най-вероятно не на националното единство, а на националното спасение.

Представя си, че Гърция ще фалира. Представя си и че Италия ще фалира, а Европейския съюз ще се разпадне – или ще мине на две скорости. Представя си, че на никой вече няма да му е до България, нито пък ще има пари да се дават помощи – и тя ще трябва да се спасява със собствени сили. Как? Ами чрез правителство на националното спасение, разбира се! Менажирано от другаря Гоце след следващите парламентарни избори.

И идеята е не само да се спаси България. Идеята е тя да се приюти на правилното място. И да се изпълни един – тъй да се каже – геополитически дълг, отколе поет от БСП и персонално от днешния псевдопрезидент. Когато корабът на Европейския съюз почне да потъва – смята той – е важно България не да скочи в морето и да последва примерно германския плъх, а да поеме уверено по познатия си път – към маяка на Кремъл.

Та това са вероятно сметките Гоцеви. Дали само неговите? Ще доживеем да видим. Във всеки случай големите похвали на Бойко Борисов към отиващия си президент звучат като заявка за петицата в евентуалната бъдеща формула 3-5-8.