Кризата в еврозоната продължава да е основна тема в западните вестници

БТА

Финансовата криза в еврозоната, съпътствана от политическа криза в Гърция и Италия, продължава да е основна тема в западните вестници.

Гърция и Италия търсят решение на проблемите си, обръщайки се към технократи, пише в. "Ню Йорк таймс" по повод назначаването на бившия вицепрезидент на Европейската централна банка Лукас Пападемос за премиер на правителство на националното единство, което да спаси Гърция от неплатежоспособност, и

вероятната замяна на италианския премиер Силвио Берлускони с бившия европейски комисар Марио Монти.

Въпросът за Италия и Гърция сега е дали технократите могат да успеят там, където се провалиха лидерите, дошлите на власт чрез избори, дали натискът от ЕС, подкрепен от камшика на финансовите пазари, ще е достатъчен да промени дълбоко вкоренената култура на политическо покровителство, която според експерти до голяма степен е виновна за бавния растеж и финансовите кризи в тези две страни, пише вестникът.

Брюксел очаква, че по-големият политически консенсус в Гърция и промяната в италианското правителство ще помогнат за връщане на пазарното доверие в еврото. Като се има предвид обаче, че инвеститорите все повече гледат на европейските

държавни дългове като на токсични активи, съмнително е, че пазарите наистина ще се успокоят, докато и Италия, и Гърция не направят нещо повече от поставяне на "фискални бинтове" и докато ЕС не увеличи огневата мощ на механизмите си за финансова помощ, отбелязва "Ню Йорк таймс".

"Британското финансово министерство се подготвя за икономически Армагедон, ако еврото рухне", е заглавието на в. "Гардиън". Финансовото министерство и Банк ъв Инглънд изготвят резервни планове в случай на "икономически Армагедон", ако

еврото рухне, заяви министърът на бизнеса Винсънт Кейбъл, след като Европейската комисия понижи прогнозите си за растежа и предрече, че Европа догодина може да бъде отново обхваната от рецесия.

Премиерът Дейвид Камерън предупреди, че за еврозоната наближава часът на истината и отново призова германците да позволят на Европейската централна банка (ЕЦБ) да действа като кредитор в краен случай, за да спаси рисковите икономики в

еврозоната. Според Великобритания това е единственият начин да бъде спасено еврото от колапс и да се предотврати по-голяма криза с банковата ликвидност, отбелязва вестникът.

Призивът на Камерън е отправен в момент, когато растат страховете, че Франция може да се окаже следващата страна, обхваната от кризата. Брюксел понижи прогнозите си за втората по големина икономика в еврозоната и това предизвика рязък скок в лихвите по френските държавни облигации до 3,48 процента, което близо двойно повече от лихвите по германските.

Берлин обаче смята, че ще е погрешно ЕЦБ да действа като кредитор, защо това би нарушило независимостта й и би повишило инфлацията. Високопоставени членове на ръководството на ЕЦБ изтъкват, че не могат да се намесят кой знае колко повече и че

това зависи от националните правителства, пише "Гардиън".

В сърцето на глобалната криза има вакуум на лидерство, пише бившият британски финансов министър Алистър Дарлинг във в. "Индипендънт".

Срещата на върха на Г-20 миналата седмица бе жалък провал, точно когато светът се нуждае от силно водачество и ясно чувство за посока, заявява Дарлинг.

Разпадане на еврото сега би навредило не само на еврозоната, но и на Великобритания. Това е последното нещо, от което имаме нужда. Еврозоната ще трябва да реши дали иска по-тясно единство на членките си, което ще породи проблеми за отношенията й с останалите страни в ЕС. Това обаче не е проблем на днешния ден.

Има три неща, които европейските лидери трябва да направят незабавно, пише бившият британски финансов министър.

Първо, дори с ново гръцко правителство никой не вярва сериозно, че сегашното гръцко решение ще проработи. План, който оставя Гърция с държавен дълг от 120 процента от БВП през 2020 г., е осъден на провал. Знаем това. Така че защо да не подобрим този план сега?

Второ, банковата рекапитализация не може да чака до лятото. Ако гръцките, италианските или испанските банки станат нестабилни, случилото се през 2008 г. ще ни се стори като вихрушка в сравнение с урагана, който ще се развихри из Европа, и то скоро.

Трето, спасителният фонд още не съществува, нито изглежда, че ще го има в скоро време. Европейската централна банка обаче съществува и трябва да й се позволи да закупува облигации от страни в тежко положение. В една криза трябва да се използват

каквито инструменти има под ръка. Сега сме в по-тежко положение, отколкото през 2008 г., с липса на визия и на водачество на всички нива. Времето изтича и за да избегнем наближаващото бедствие, трябва да действаме сега, призовава бившият британски финансов министър лейбърист в статията си във в. "Индипендънт".

"Франция планира отцепническа група от еврозоната със собствен договор, парламент и централа. Този ход значително би подкопал съществуващия Европейски съюз", пише в. "Дейли телеграф". Смята се, че Франция и Германия искат да укрепят

съюза между страните от еврозоната чрез нови данъци и законови мерки, за да се попречи на страните да заемат и харчат прекалено много в бъдеще, пише вестникът. Възможно е по-слаби страни като Гърция, Ирландия, Португалия или Италия дори да останат извън тази нова еврозона, според някои от по-радикалните предложения

при обсъжданията на този план. Той се появява в момент на нарастващо безпокойство, че Франция може да се окаже следващата държава, потопена в кризата с единната европейска валута. Според бившия британски премиер Гордън Браун има опасност Франция да бъде "отстреляна" от финансовите пазари в близките седмици или

месеци, отбелязва "Дейли телеграф".

(БТА)