Този текст датира от преди една петилетка време, но като го прочетох ден след последните избори, кой знае защо  ми прозвуча като да съм го писал току-що. Предоставям го на вниманието на всеки, който би използвал  периода до следващите избори за размисъл. Убеден съм, че една събота преди вота е твърде недостатъчна...

Навремето в американското списание “Сайънс дайджест” имаше такава рубрика – Do it yourself, където съветваха читателите как и с какви материали и инструменти сами да си изработят при домашни условия почти всичко, което иначе може да се закупи от техните корекоми. За янките обаче удоволствието да приемеш предизвикателството и колкото сложно и трудно да е, да го преодолееш сам, е национална черта. Те така са и възпитавани от времето на Вашингтон, Адамс и Джеферсън насам. Сами са си извоювали независимост (без да подценявам съпричастността на Франция), сами са си написали конституция (в която всички американци – бели, черни, жълти, мургави – се кълнат до ден днешен), сами са си организирали държава, така да се каже – сами са си подредили дома, в който явно добре се живее, след като милионният емигрантски поток от цял свят не секва вече 230 години.

       В края на 70-те години на миналия век и ние изплагиатствахме горната рубрика, превеждайки я почти буквално “Направи  сам” (в помощ на домашния майстор), дори имаше и такова периодично издание, помните ли? А после дойде ТНТМ-то, идеята се окомсомолничи, одържави и, така да се каже, умря мърцина.

       По онова време чужд майстор шеташе у дома и правеше каквото си иска; експериментираше на наш гръб: подмени старото солидно 60-годишно държавно дюшеме с евтин соцбалатум, чистата ни природа – с голяма химия и тежко машиностроене, процъфтяващото земеделие с текезесета, АПК-та, ПАК-ове и ДЗС-та, и т.н.

       Е, не беше съвсем сам, чиракуваха му местни кандидат-майстори, които заедно с Баш Майстора си оставиха ръцете (но не забравиха чуковете си).

       Днес вече ... години (попълнете сами бройката) отново* се опитваме сами да си ремонтираме и оправим грохналия окончателно през 1989 г. дом. Някой ще ме апострофира: не сме съвсем сами, пак ни помагат. Да, помагат, но от дистанция – по-малко с „кеш”, повече с проекти, програми, консултации, идеи. Дори – ненатрапчиво - с примери от техния политически и социален живот, ала ние – странно защо – се правим, че не ги виждаме тези примери за поведение в политиката, икономиката и ръководенето на държавата.

       По-важното обаче сега е, че тук, вътре се стараем с нашенски майстори да си вършим работите. И това е добре. Лошото е, че повечето от тези местни ученици на Баш Майстора се оказаха ексик**. Затова и 17-годишният градеж е ексик – все нещо се кърти, срутва, пада мазилка, хлътва, прокапва или се изкорубва. А сградата си стои недовършена.

       Защото темелите – конституция и законодателство – са нефелни. Защото мнозина от майсторите явно са недоучени или изучени за по-особени мурафети.  И защото продължава да се краде – я тухли, я цимент, я дограма – вече не само по късна доба, но и посред бял ден. А най-лошото е, че я крадат самите пишман-майстори, крадат безконтролно, безнаказано и безскрупулно. Докато ние, нещастните кандидат-новодомци, се свиваме по кюшетата, подслоняваме глава под прогнилия стар покрив, молим се да не дойде буря и се надяваме, надяваме…

       Онези отвън ни викат: ами сменете си майсторите, бе! Толкова е просто.

       Ала не е толкова просто, хич не е.

       Колчем в края на сезона се заканим – този път ще ги махнем, този път майка и баща, като нищо ще ги изритаме – те се появяват скромни, сериозни, медийно рейтинговани. И ни спретват онова театро: ние сме едни от вас (факт!), ние ви разбираме, ние знаем как, ние сме професионалисти и национално отговорни, обичаме ви (ох, колко много ви обичаме само!), вярвайте ни, няма да ви подведем. И пр., и пр. реплики от добре репетирания репертоар (извинявайте, получи се малко като за логопедично упражнение).

       И тогава, за жалост, немалко от нас, сякаш първица чуват омайните слова, си казват: абе, тия може и наистина да знаят, нали, я колко време са на строежа, отбират ги тези работи – кой, ако не те?

       И така я караме вече ... петилетки (бройката – като по-горе) и кусур. Уж Божем все градим ли градим.

       Как беше онази кръчмарската: градил Илия килия… Стоп! Има и актуализиран вариант: градил Илия небостъргач…

       Ама то нашето какво ще излезе – килия или  небостъргач? Ей го на, още един сезон отмина и друг се задава, а пак не знаем какво. Казва ли ти някой. Пък и смееш ли да попиташ?

----------     

        Впрочем, дали има смисъл?

Юли 2006                                                                            

София

--------------------------------------------------------------------------------------------

*Отново, защото първият път е след 1879 г.

**От турски: нещо, което е по-малко от нужното количество; с    недостиг.