Българска рапсодия. Защо ЕС налага санкции на най-бедната страна членка

За човек, който е изправен пред опасност от банкрут през следващите шест месеца благодарение на санкциите на ЕС срещу неговата страна, Стефан Петров има топло отношение към Брюксел.

Той е фермер от Северна България. Две години и половина, след като страната му се присъедини към ЕС, бизнесът му е в опасност, тъй като Европейската комисия миналата година замрази 800 млн. евро помощ след оплаквания за корупция, конфликт на интереси и други. Около 220 млн. евро са изгубени завинаги, след като крайният срок за усвояването им изтече през ноември.

Срокът за 110-те млн. долара, включително и средствата за Петров, изтича в края на годината. Българският фермер обаче не се оплаква от логиката на решението на ЕК да замрази средства за България, което е най-тежката санкция, налагана от комисията срещу страна членка.

"Тези, които ни управляват се опитаха да откраднат фондовете и отчасти успяха", казва Петров на въпрос защо европейските средства са блокирани.

"Европейският съюз е добър за фермерите", допълва Петров.

За да отговори на европейските стандарти, българският фермер е свързал кравефермата си с главния водопровод. Заменил е старите тръби и помпи с нови шведски съоръжения. Местна банка му отпуска заем, защото има одобрен европроект за 50 хил. евро.

Стефан Петров е бил тролейбусен шофьор по време на комунизма и през 1991 година е започнал бизнеса си само с една крава. Сега има 230, което го превръща в един от най-големите фермери в неговия район близо до Плевен. Част от средствата по проекта са за нов чешки трактор.

Тракторът вече е във фермата, но не и средствата от Европа. Помощта, предвидена за Петров, е по линия на предприсъединителната програма за развитие на земеделието, позната като САПАРД. Българското правителство твърди, че се е справило с всички нередности, установени от ЕС, и в кратки срокове ще плати на изрядните фермери с пари от националния бюджет. Скептични представители на ЕС обаче са на мнение, че властите в страната не бързат с отстраняване на проблемите при харченето на европейски пари, а вместо това министри се препират по между си и продължават да опъват политически чадъри над близки приятели. Петров чака парите си от два месеца. С ниските цени на млякото в момента, той прогнозира, че ще може да покрива лихвите по кредитите си за най-много шест месеца. Въпреки това казва: "Европа е нашата надежда".

Мнението му се споделя от много българи. Повечето избиратели имат доверие на европейските институции, показват социологически проучвания. Три четвърти от гражданите пък не вярват на местните парламент и правителство. Но дали толерантността към Европа ще продължава, ако фондовете на ЕС стоят блокирани, или пък ЕК отнеме нови пари, предназначени за страната? Това е въпрос, чийто отговор е важен и извън границите на България.

Много дипломати и политици в Брюксел казват, че Румъния и България са били приети твърде прибързано, отбелязвайки, че когато такива страни влязат в клуба, ЕС губи до голяма степен способността да им влияе. Обратният аргумент е, че приемането на държави като Румъния и България е най-добрият начин да бъдат защитени и насърчени реформаторите, които са най-голямата надежда за бъдещето.

Така или иначе е ясно, че решението на ЕК да замрази фондовете за България не беше само техническа мярка. Това е сериозен политически експеримент, опит да се възстанови влиянието на ЕС, след като той вече е приел тази страна в редиците си. Успехът на този експеримент е от голямо значение. Следващите страни, които се надяват да влязат в ЕС, са предимно от Балканите и много от тях ще разкрият същите проблеми, каквито имат България и Румъния, дори в още по-тежка форма.

Ако ЕС може да използва "грубата обич", която предизвикаха в България замразените фондове, и въпреки това да си запази подкрепата на населението, това ще бъде стимул не само за реформаторите в страната, но и за цялата кауза на бъдещото разширяване. Но ако санкциите предизвикат антиевропейска реакция от страна на българите, тогава експериментът на Комисията може да се окаже не толкова сполучлив.

Кога санкциите работят

Съдбата на европейските фондове се превърна в голям политически въпрос в България, където през юли ще има общи избори - месец след гласуването за нов Европейски парламент. Въпреки че сегашното, ръководено от социалисти, правителство разтръби, че на 12 май са размразени 115 милиона евро от парите на ЕС, много повече средства остават блокирани.

Опозиционни лидери като Бойко Борисов, бивш борец и някогашен шеф на полицията, който сега е кмет на София, казват, че корупцията в правителството не е оставила на Брюксел "никакъв избор", освен да наложи санкции. Борисов, чиято партия води в проучванията на общественото мнение, предлага малко конкретни планове за прочистване на системата. Той обаче дава вълнуващи обещания като това, че "ще направим нужното, за да ни одобри Европа”. Борисов отбелязва и "парадокса", че вярата на българите в европейските институции "всъщност се увеличи, след като парите бяха замразени”.

В същото време фермерът Стефан Петров показва, че търпението му не е безкрайно. "Замразяването на европейските средства беше правилната санкция, но ЕС трябва да помисли за друг начин за предоставяне на средствата, заобикаляйки правителството в София, ако е необходимо“, казва той.

Следващата вълна от планирани разходи на ЕС за България възлиза на повече от 10 милиарда евро. Ако тези пари потекат плавно, популярността на ЕС няма да е проблем. Но ако корупцията в България принуди Брюксел да замрази дори още по-големи суми, политическите последици може да варират от реформистка революция до изпадане в национализъм. Разширяването на ЕС винаги е било нещо като експеримент. Сега той може да навлезе в напълно неизследвани територии.

От http://mediapool.bg/