За неизползваната свобода

Както вече писах, във вторник организирахме в СУ дискусията "Неизползваната свобода на словото". Благодаря на всички, които дойдоха!

За какво си говорихме, освен че пуснахме филма на Илия Троянов "Балада за българските герои"? Както каза другият гласен организатор, днес свобода на словото има и всеки от нас може да изкаже мнението без да се страхува от уволнение, затвори или лагери, както е било по времето на комунизма.

Но въпреки тази свобода, днес почти не се говори за близкото комунистическо минало и по този начин ние младите нямаме особена представа за този период, в който са се случвали ужасни престъпления. Когато не знаем за тези неща, ние сме лесно податливи на манипулация от днешните политици и не можем да разберем много от случващото се днес.

Аз допълних, че Сергей Станишев може да ни говори за "социалната държава" от времето на комунизма, но пропуска да спомене ужасите от филма на Троянов. Да, в България официално има лагери до 62-година, затворите постоянно се пълнят с политически затворници до самия край на режима, а лагерът в Белене дори е открит отново през 85-та година, за да бъдат вкарани там всички недоволни от „възродителния процес“ мюсюлмани.

Когато говорим за тези неща днес, споменах, че не трябва да заклеймяваме всички някогашни комунисти и техните наследници. Георги Саръиванов е бил девет години затворник и цял живот репресиран, защото е син на индустриалец. За това казва, че днес не иска подобни репресии да се насочат срещу тези, които са наследници на комунисти.

Това обаче не променя факта, че истината за епохата трябва да се знае – в цялата й грозота, а не в розовите краски, които някои партии се опитват да наложат. За това дадохме думата на хората, които познават комунизма в неговата същност и са го изпитали на свой гръб: Дянко Марков и Георги Саръиванов.

Блогът на  Петър Добрев http://petyr.blogspot.com/