Всеобща катунизация

Интересно, на какво отгоре властта твърди, че за катастрофата в Катуница са отговорни всички, но не и тя? На какво отгоре, след като днес, докато четете това, правоналагащите и контролни органи на същата тази власт се занимават с едно. С производството на нови Катуници.

И медиите са за бой. Всички журналисти имат познати и роднини, а значи – знаят от първа ръка какво се случва, когато се обърнеш към някой български орган. Случва се, че всички чуват следното: „Нищо не можем да направим”. Медиите знаят това, но се правят на дръж ми шапката. В услуга на властта, разбира се. Която пък прави от всички села и градове нови Катуници.

Истината е следната. Във всяко населено място с над стотина човека население има по един Цар Киро – недосегаем, ненаказуем и напълно способен утре да убие. Примерите ги знаете от мястото, в което живеете. Ето ги моите, от последната седмица (в историите долу имената са променени, тъй като те са недосегаеми, но аз не съм).

Мой съселянин наема ниви, сади и отглежда царевица. Разката му се фамилията. Идва време да я прибира, отива на нивата – и какво да види? Някакви хора товарят неговата царевица на каруци. С удоволствие споделят, кой ги е пратил. Който пък, намерен и запитан, какви ги върши, съобщава: „Аз съм Дервишев от Дебелец. Законът за мен не важи, полицията не може да ме пипне”. Така и става.

Дебелец все пак се води град, ще кажете, а истински малките села? Пак е същото. В съседно на Дебелец село някой си Вълев изсякал дърветата покрай реката, изгребал я до дъно с фадроми и река вече няма. Има кал, чакъл и във водата – огромни количества цимент. Не е останало нищо живо. Но него законите за биоразнообразие, опазване на околната среда и подобни не го ловят. Защото, шепнат уплашено контролните органи, той е Вълев – богат, влиятелен, любимо отроче на всички местни власти и на път да стане общински съветник. Как да го пипнеш за реката, след като вече е заграбил стотици декари държавна гора, за да си прави вилни селища и купони с приятели (кметове, полицаи, прокурори, тоя-оня)?

Добре, това е село с 250 човека население. На четири километра от него е село със стотина човека. Там пък един Петър троши магазини и коли, заплашва де що свърне с убийства и палежи. Точно – внук на Цар Киро. Има вече опит за убийство пред дузина свидетели. Какво прави властта? Нищо. Защо? Пак ми шепнат по коридорите: „Този има гръб горе”... А този никога не е работил, не умее да пише и дори няма шофьорска книжка.

Питам: след като в село от стотина човека местният неграмотник, след два потрошени магазина, две изтърбушени коли, опит за убийство и безброй заплахи – за всичко от което има внесени сигнали в РПУ, но към днешна дата те са неоткриваеми – след като след всичко това той, който е никой, „има гръб горе”, в какво живеем?

Изводът е, че във всяко населено място има по един недосегаем, независимо от човека и мястото. В България има над 2 000 населени места – над две хиляди недосегаеми местни дерибеи. Властта ги прикрива, докато не убият някого. След това просто се разсейва. И това става сега, не при тройната коалиция или при ядящия деца Иван Костов.

Как стигнахме дотук, въпреки толкова полицаи в държавното управление? Ето как. Сегашните управляващи не правят онова, което правиха предишните – да избутат заварените дерибеи и бандити, за да си създадат свои. Те, както Ленин едно време, тръгнаха по друг  път. Просто привлякоха към себе си вече съществуващите местни велможи.

Резултатът е, че недосегаемите в предишните години стават още по-недосегаеми сега. Затова Катуница не запали всеобщо усилие за налагане на реда, а точно обратното. Местните дерибеи са се разпасали окончателно след случката във феода на Цар Киро. А онези, които досега просто са искали да бъдат дерибеи, но не им е стискало – те започват да имат поведението на дерибеи, за да бъдат припознати от държавата, медиите и гражданите като такива.

Ако утре срещу вас се изправи вашият местен Дервишев, Вълев или просто Петър, потроши ви колата, запали къщата и ви счупи краката – нищо няма да му се случи. Гаранция. А ако междувременно е присвоил и стотина декара държавен имот – ще стане и общински съветник.

Какъв Шенген, какви пет евра? Нерде Холандия, където има пет закона, но те се прилагат на секундата и без всякакъв компромис – и нерде България, където има пет хиляди закона, но не се прилага нито един...

Едно време в училище учихме за всеобщата електрификация. Нашите внуци ще учат за всеобщата катунизация. Ако, разбира се, тогава все още има училища.