Маса за тирани

Представете си избори, резултатите от които са предварително известни, а много кандидати са дисквалифицирани. Всеки вот, претендиращ за демократичен и проведен по този начин, би бил сметнат за фарс. Сега Общото събрание на ООН се включи в подобен "избор", като гласува за запълване на свободните места в 47-членния Съвет за правата на човека.

Само 20 държави се състезават за 18 свободни места. Те са разпределени между петте континента, като три представиха толкова кандидати, колкото е общият брой на местата. Това премахна възможността за избор на най-добрите защитници на човешките права, които всеки регион може да предложи.

Правителствата, изглежда, са забравили задължението си, което поеха само преди 3 години - да създадат организация, способна да защитава жертвите и да се изправи срещу нарушенията на човешките права независимо къде се случват.

Явно сега принципите са отстъпили място на целесъобразността. Правителствата подновиха търговията с гласове за членството в различни други органи на ООН, поставяйки политическите съображения над човешките права. Липсата на конкуренция навежда на мисълта, че държавите, загрижени за човешките права, просто не са загрижени достатъчно. Латинска Америка, регион с благоденстващи демокрации, позволи на Куба да се опита да поднови членството си. Азиатските страни безусловно подкрепиха петте кандидатки, съревноваващи се за петте места на континента - сред тях са Китай и Саудитска Арабия.

Дори и където е гарантирана, конкуренцията е минимална. В Източна Европа - която по правилата на ООН включва всички страни отвъд бившата желязна завеса, в това число и моята родина Чехия - страните, състезаващи се за преизбиране, са Азербайджан и Русия, където положението с човешките права се колебае между "съмнително" и "окаяно". Само Унгария излезе напред, за да се състезава за двете места на региона. Нежеланието на източноевропейските страни да покажат лидерство пред нарушителите на човешките права не вдъхва никакво доверие.

Подобно на гражданите на Азербайджан, Китай, Куба, Русия и Саудитска Арабия аз знам какво е да живееш в страна, в която държавата контролира обществения дебат, потиска опозицията и силно ограничава свободата на изразяване. Заради това съм двойно обезпокоен да видя готовността на държавите от Азия и Латинска Америка и Азия да седнат и да наблюдават как съветът продължава да губи благонадеждност и авторитет.

Активисти и журналисти в Азербайджан и Куба вече апелираха към международната общност да не избира техните държави в Съвета за човешките права. Държавите носят отговорност за човешките права и съветът не може да остане безразличен. Държавите трябва да изразят солидарност с жертвите на посегателствата върху човешките права и да върнат съвета в правия път, просто като откажат да гласуват за страни - нарушителки на човешките права, в този срамен и нагласен избор.

*Вацлав Хавел е бивш президент на Чешката република (1993 - 2003 г.). Текстът е публикуван във в. "Ню Йорк таймс", препечатва се със съкращения.

От: http://dnevnik.bg/