Мариано Рахой - при липса на харизма, постоянството е важно оръжие в политиката

Ингрид Базине, Франс прес

Малко харизматичен, но упорит, консерваторът Мариано Рахой, вероятен бъдещ премиер на Испания след две изборни загуби от социалиста Хосе Луис Родригес Сапатеро, с постоянство създаде политическа армия, възползвайки се от вдъхващия си доверие имидж във време на икономическа буря.

"Аз съм Мариано Рахой, испанец и галисиец, роден преди 56 години в Сан Хуан де Компостела." Така започва публикуваната преди изборите автобиография на Рахой, син и внук на юрист, възпитан в католическата традиция, създавайки си имидж на скромен, дори скучен човек.

Малко известен в чужбина (той говори френски, но признава, че ходи на курсове и по английски), критикуван за нерешителността си, този висок тъмнокос мъж с побеляла брада и с очила с правоъгълни рамки успя да обедини около себе си Народната партия и да забрави за двете си съкрушителните поражения на изборите през 2004 г. и 2008 г.

"Рахой, това е победата на постоянството", отбелязва Антон Лосада, професор по политология в университета на Сан Хуан де Компостела.

Учи в йезуитско училище, а след това право. Влиза "плахо" в политиката, като се присъединява към Народния съюз, дясна партия, основана от бившия франкистки министър Мануел Фрага, след което се трансформира в Народна партия.

Дискретен, но смел, на 26 години той е избран за местен депутат, преди да се изкачи в йерархията и да стане един от приближените на Хосе Мария Аснар, премиер между 1996 г. и 2004 г., който го прави свой наследник.

Министър за няколко месеца, Рахой си създава репутация на много добър посредник и на непоклатима опора пред пороя от критики за катастрофалното справяне с кризата с разлива на петрол от танкера "Престиж" през 2002 г. и включването на Испания във войната в Ирак през 2003 г.

Смекчавайки имиджа си на твърд консерватор, той се представя като "предвидим, патриотичен, независим и умерен" ръководител, в сравнение със смятания от някои за непостоянен и фриволен Сапатеро.

"Наследих от баща си убеждението да се спазват правилата, чувството за справедливост и борбеността", изтъква той в книгата си, озаглавена "Поверително".

Роден на 27 март 1955 г., голям любител на спорта, фен на "Реал Мадрид" и колоезденето, той е смятан за добър баща, способен да вдъхне увереност на избирателите и да поеме управлението, докато "испанското чудо" потъва.

"Най-силните му моменти са кризата и безработицата. Това, което се смяташе за огромна слабост, имиджът му на предвидим и досаден човек се превръща в крайна сметка в голямата му сила", коментира Антон Лосада.

Като държавник той се споразумя със социалистите за намаляване на дефицита и приветства обявения от ЕТА край на въоръжената борба. Той не одобряваше либерализирането на аборта и хомосексуалните бракове и още не изяснил намеренията си по тези въпрос.

"Това е въпрос на разделение на труда. Рахой не си налага мнението, а лидерите на Народната партия сами си разпределят позициите, за да отговорят на хетерогенния електорат. Това е стратегия, но проблемът е, че създава впечатление на човек, който не знае как да се ангажира и това може да се обърне срещу него", отбелязва журналистът Хосе Мария Ридао.

"Взимам решения, когато трябва", възразява Рахой в интервю от дома си редом със съпругата си "Вири", Елвира Фернандес. Интервюто, придружено от снимки на двамата му синове, го представя като грижовен съпруг и баща, винаги с чувство за хумор.

Но подобно на съперника си, социалиста Алфредо Перес Рубалкаба, страстта му към спорта не му пречи да признае слабостта си към скъпите пури.

(БТА)