Бари Муди, Ройтерс
Падането от власт на Силвио Берлускони на фона на подигравките на враждебно настроените протестиращи е възможно да предизвика сериозен политически катаклизъм в Италия, подобен на този, който го изкачи до властта преди 17 години.
Но макар и унизителният край на водещия разточителен живот медиен магнат, когото в събота събралата се тълпа обиждаше и наричаше "клоун", несъмнено да е повратна точка, все още е доста неясно какво ще последва.
"Отърваването от Берлускони е краят на една ера. Големият въпрос е дали това е началото на нова ера или е началото на бавен срив и на пасивно носене по течението", каза Вивиън Шмид, преподавател по междуанродни отношения в Бостънския университет.
Берлускони разполагаше с огромна власт над тази страна в продължение на почти две десетилетия, появявайки се на сцената през 1994 г., след като старите порядки бяха пометени от голям корупционен скандал.
Личното му обаяние, комуникативните му способности, неговият контрол върху медиите и огромното му богатство в комбинация с неговото политическо влияние му предоставиха голяма власт, която се разпростираше във всички сфери на живота в Италия.
Тормозен от сензационни секс скандали и съдебни дела за измами, той е обвиняван, че не само е снижил качеството на политическия живот и на обществото, тъй като аферите му с млади оскъдно облечени актриси, участващи в телевизионните му шоу програми и устройваните според слуховете оргии в неговата вила създават порочен модел за младите жени.
Неговото отстраняване, извършено без да има някаква личност, която би могла да се сравнява с него и да заеме мястото му, само по себе си ще е началото на революция, но мъчителния начин, по който Берлускони накрая беше изхвърлен от властта, след като Италия беше изправена на ръба на икономическа катастрофа, задействаха други сили, които могат да променят политическия пейзаж.
"Насоката се променя. Мисля, че ще видим един нов темперамент в италианската политика, няма друга толкова харизматична фигура като Берлускони, която да доминира", каза професор Ерик Джоунс от университета "Джон Хопкинс" в Болоня.
Съставянето на технократско правителство, оглавявано от бившия еврокомисар Марио Монти - поканен от италианския президент, за да се пребори с кризата, в която италианският дълг достигна необслужваеми нива - вероятно ще възстанови силите, разкъсващи старите порядки. И в ляво, и в дясно ще се изправят пред дилемата дали да подкрепят реформите, които Монти иска да извърши, за да възстанови доверието на международната общност, но които ще са и доста непопулярни сред някои от техните избиратели.
В самата партия на Берлускони "Народ на свободата" съществува сериозно разцепление във връзка с подкрепата на новото правителство, считано от мнозина за недемократично. Според анализатори партията, изградена изцяло около личността на Берлускони, може да се разцепи, предизвиквайки голямо прегрупиране в центъра и в дясно.
Кризата стана причина и за напрежение в редиците на коалиционния партньор на Берлускони, "Северната лига", като нейният находчив основател Умберто Боси беше заплашен от това да последва съдбата на вече бившия премиер.
Вероятно "Лигата" ще излезе от коалицията с "Народ на свободата" и ще премине в опозиция, което ще внесе смут в доста общински съвети на север, където двете партии са в съюз.
Подобно напрежение има и вляво, където най-голямата сила, Демократическата партия, може сериозно да се разедини заради подкрепата за кабинета на Монти, в момента, в който той започне да прокарва реформите в пазара на труда. На тези реформи се противопоставят техните съюзници - профсъюзите.
"В Демократическата партия има разединеие - има центробежни сили, които в момента са доста силни", твърди Джоунс. "Ще последва необичаен период на противопоставяне и раздробяване", каза той за Ройтерс.
"През 20-и и сега през 21-ви век всяко италианско поколение преоткрива себе си, като обикновено това е стимулирано от външни фактори - тази голяма финансова криза съвпада с "изтичането на срока на годност на Берлускони", каза Джеймс Уолстън, преподавател по политически науки в Американския университет в Рим.
Оттеглянето на Берлускони може да доведе и до известно прочистване от корупцията и неетичното поведение, върху което според критиците той привлякъл вниманието с огромния конфликт на интереси между неговите медийна и промишлена империи и политическата власт.
Те го обвиняват, че е използвал положението си, за да избегне дузини съдебни дела.
"Този конфликт на интереси парализираше политиката 20 години и имаше пагубен ефект върху икономиката, политиката, върху целия публичен и културен живот", каза Джон Фут, професор по съвременна история в лондонския "Юнивърсити Колидж".
Серджо Романо, уважаван анализатор и бивш посланик в Москва заяви: "Конфликтът на интереси на Берлускони замърси италиансктото общество. Честно казано, не си спомням друг момент в италианската история, в който да е имало толкова много скандали, в които да са въвлечени политици."
Уолстън се съгласи: "Фактът, че всичко възможно, се възприема все по-масово. Ако си във властта, можеш да правиш каквото си поискаш, има презумпция за безнаказаност".
Ефектът от оттеглянето на Берлускони беше доста по-слаб върху друг аспект от живота в Италия. Въпреки че на упражнявания от него контрол върху държавната телевизия да бе сложен край, ефирът на неговите телевизионни канали вероятно ще продължи да е доминиран от безвкусни шоу програми, в които участват оскъдно облечени с добре оформени тела жени.
Всъщност пет жени, носещи стегнати блузи и поли, лудуваха в една друга телевизия, точно в момента, когато новинарските канали показваха как Монти тържествено получава своя мандат късно вечерта в неделя.
"Ще мине доста време, докато се преодолеят социалните последици от Берлускони, които започнаха, преди той да стане политик и вследствие на които - ако движиш добре задните си
части - можеш да стигнеш докъдето си пожелаеш", каза Уолстън.
За Берлускони се смяташе, че е двигател на цялостен процес, който унижава жените. Той нагло назначаваше бивши модели за министри или като общински съветници.
"Мисля, че светът на секса и властта ще продължи в телевизионния свят. Надявам се, че в политическия вече няма да е толкова важен. Самата представа, че можеш да станеш министър или общински съветник, само появявайки се по телевизията с Берлускони или имайки връзка с него - това се случва във всички общества, но нивото, което бе достигнато в Италия, е доста гротескно", каза Фут.
Романо смята, че ако Монти преодолее значителните политически препятствия и остане достатъчно дълго на власт, за да извърши важните политически реформи, той ще може да положи основите за промяна на Италия.
Но за това ще са нужни и доста сериозни конституционни промени, за да се реформира тромавата система, която е забавяла блокирала реформите години наред, казва Романо.
(БТА)