Кръстю ПастуховОтиде си завинаги Севда Севан. Не дописа започнатата книга, с която щеше да продължи несравнимия си роман “Родосто, Родосто”, едни от най-хубавите страници в българската литература.
Родена в България в семейство на бежанци от арменския геноцид като Франсухи Бахчеджиян, тя се посвети на новата арменска държава и отдадено работи за отърсването й от комунизма и съветизма. За неуморната си дейност Севда Севан получи признанието на арменския народ, а правителството на независима Армения я назначи за свой пръв посланик в Република България – длъжност, която тя изпълняваше достойно в продължение на осем години. За изключителните й заслуги в изграждането на новите отношения между двете демократични държави тя получи от българския президент орден “Стара планина”, първа степен. Защото тя обичаше еднакво и Арарат, и Стара планина и границите за нея не съществуваха – защото беше над тях – и с бурния си живот, и с посветеността си на демократичната кауза, и с блестящото си перо.
Загубихме една голяма писателка и горда личност, витален дух и верен приятел. Поклон пред светлата й памет!
* * *
На Франси
Като пчела дойде
прашеца
от цветята
си събра
Но гъстия ти
кехлибарен мед
ще ни горчи
когато отлетиш
защото
ако помниш
пиехме го с вино