СССР =Станишев се Сопна за Сопите Ретоградно

„Това правителство разбира само от натиск и само със сопа може да бъде спряно”, каза Станишев на пресконференция след заседанието на Изпълнителното бюро на БСП.

Образът на сопата ми образува някои асоциации.

Асоциация №1

На прием по повод посещението на израелския премиер Ицхак Шамир в София през 1992 г. в хотел „Шератон” в София към мен се приближи видимо разяреният синдикален бос Тренчев. Когато видях да разбутва по диагонала от другия край на залата елитната публика, за да стигне до мен, се досетих от пламналия му поглед: ще ми се кара за критична ( от негова гледна точка) новина, свързана с неговия синдикат „Подкрепа”, разпространена от БТА, на която бях главен директор.

Познах. Но той не позна. Озъбих му се, че не може да ми държи сметка. На което синдикалният бос ми отвърна с репликата, че с такива като мен можел да справи с помощта на една сопа.

Имаше много свидетели и пред тях го предизвиках да потвърди, че ме заплашва. Като един истински каубЕй той се изсмя и заяви в присъствието на свитата си ( в която имаше и един заместник министър на отбраната – разполагам и със снимка), че всъщност нямало нужда да си цапа ръцете със сопа, защото имал друг начин: показа ми запасания в кобура пистолет, с който се разхождаше по онова време.

Съжалих след време, че не изпитах неговата решимост в ситуацията, когато прословутите с професионализма и безкомпромисността си израелски охранители биха реагирали на изваден пистолет като на и без това скандалния факт, че някой се е промъкнал въоръжен покрай тях. Може би историята на т.н. преход , развила се със свалянето на правителството на Филип Димитров с активното съучастие на Тренчев, щеше да бъде различна…

Години по-късно, при наша среща в Дарик радио, където се оказах (без да знам предварително) в сандвич между Тренчев и Бриго Аспарухов ( който пък използва случая да ми заяви заплашително как си пази в сейфа видеокасета от мое телевизионно предаване от същата 1992 г. с обвинения срещу него) шефът на „Подкрепа” отрече, че това спречкване между нас се е случило. Но Тренчев се издаде с фалшив смях в присъствието на водещия Кирил Вълчев, заявявайки, че не е такъв човек да заплашва, защото направо би използвал пистолета…

Асоциация №2

Като главен редактор на вестник „Демокрация” публикувах в далечната 1994 г. архивна картичка ( снимка от времето на Александър Стамболийски и неговите земеделски партийци, въоръжени със сопи, отпечатана като картичка!), която ми донесе в редакцията един известен по онова време политик. Изобразени бяха земеделци, които причакват на гарата в един провинциален град членове на Демократическата партия, за да ги бият със сопи, принуждавайки ги междувременно да си обръснат брадите.

Реакцията на публикацията в ръководството на тогавашния СДС беше, че бях обвинен от най-високо място в Демократическата партия, че съм ченге и комунист, който иска да скара земеделците с членовете на Демократическата партия. Приносителят на картичката Стоян Райчевски ( споменавам го за първи път след 17 години) така и не се обозначи като инициатор, а на мен, като на някакъв самотен пазител на свободата на словото и неговите източници, ми се наложи да гълтам сопите, довели в крайна сметка до моето отстраняване от поста на главен редактор.

Асоциация №3

Тази асоциация е трета само по време, но не и по важност. Тя е подсъзнателната връзка между казаното от Станишев и стореното от неговите предшественици в концлагерите на НРБ.

Убийството на набелязаните жертви със сопи е бил стандартен метод за умъртвяване на концлагеристи в най-дълго просъществувалия в социалистическия лагер след ерата на откровения сталинизъм концентрационен лагер край Ловеч, наречен перверзно от създателите му „Слънчев ден”.

Стандартна процедура там е било назидателното умъртвяване на поредния роб ( на труда), обвиняван в неизпълнение на робската му повинност. Изкарвали са го пред строя на вечерна проверка в очертан с тебешир кръг и екзекуторът Шахо, по заповед на командващия зверската процедура Газдов, е смазвал до смърт със сопа „провинилия” се концлагерист.

Асоциация № 4:

Със сопи беше смазана главата на Надя Дункин, свидетелката по делото срещу убийците от концлагерите. Убиха пенсионерката, дръзнала да застане очи в очи със своите мъчители пред военния съд през 1994 г. Официално беше заявено, че бедната жена, чиято уста беше затворена ритуално със сопи, била жертва на обир в дома й.

След тази демонстрация вече никой не искаше да говори. С Надя Дункин беше убита и надеждата за възмездие, а българското кривосъдие доволно си легна да спи.

Ето че днес Сергей Станишев се сопна за сопите. Защото у нас никое зло не остава невъзнаградено.