ДА ОТВОРИМ КУТИЯТА С ШОКОЛАДОВИТЕ БОНБОНИ

Евгений Тодоров

Дойде моментът да отворим кутията с бонбоните.

Едно време това ставаше бавно и внимателно.

Науката още не беше измислила пластмасовата формичка, в която днешните бонбони лягат и не мърдат.

Едновремешните бяха като живи – като отвориш кутията ги виждаш струпани в единия ъгъл. А някой път даже се разсипваха – усетили свободата.

Всеки бонбон си имаше накъдрено книжно легло, но рядко го намирахме точно в него.

Умните отваряха кутията някъде настрани, далеч от погледите на чакащите да бъдат почерпени, подреждаха бонбоните и тогава започваше ритуалът.

В училище черпенето на рождените дни предизвикваше радост не само заради сладостта от бонбона, но заради и загубата на технологично време за изпитване. Всеки от нас дълго се колебаеше кой бонбон да избере, макар всички да бяха еднакви и най-вече да бяха карамел му.

Не помня на кого от съучениците му хрумна гениалната мисъл – да не ядем веднага бонбоните, а в междучасието да ги връщаме отново в кутията и да направим дубъл на черпенето следващия час. Изиграхме номера 5 пъти, поне 5 души се разминаха с изпитването.

Когато се купуват бонбони, за да се черпи, винаги възниква въпросът – а колко бройки има вътре?

Голям конфуз настъпва, когато бонбоните се 20 – примерно, а хората -22.

Ами ако хората са 18, а човекът, който черпи, е взел две кутии – за всеки случай?

Излишен разход.

Затова някои производители изписват бройката на бонбоните.

При немските бонбониери „MAUXION”, популярни в началото на 90-те години, всичко беше ясно. Тези от 200 грама имаха 20 бонбона, тези от 300 – 30, а тези от 400 – 40.

Освен за черпене бонбоните служат и за подкуп. Или за благодарност.

Преди 40 години даже Министерството на здравеопазването със заповед беше разрешило на лекарите да получават освен цветя и „до 1 кутия бонбони”.

На едно събрание пловдивският чешит д-р Общински беше попитал най-сериозно: ”Това „до” какво означава – затворена кутия или от нея да липсва поне един бонбон?”

Имаше слухове, че някои доктори, на които им писнало от бонбони, връщали кутиите при някой приятел бакалин. И други обекти на благодарности правили този номер. Така един щастливец си беше купил кутия, в която имало не само бонбони, но и банкноти. Очевидно в случая благодарността е била по-сериозна.

Както вече писах, според мен най-добрите бонбони бяха „Пияни вишни” и „Троен лешник”. Появяваха се рядко на пазара, защото ги правеха ръчно и в малки количества. Беше върховна сладост да сложиш бонбона в устата, да започнеш да го смучеш и в един момент да усетиш нахлуването на ликьора…Можех да изям цяла кутия, че и да обера накрая шоколадовите пръчици, които оставаха..

По-често се намираха „Фини млечни”, които също ставаха за по-важно черпене.

От тях обаче никога не съм изяждал повече от три бонбона. Подобни на вкус май бяха "Морско дъно".

Имам чувството, че съм виждал и по-луксозни бонбониери, които сигурно са се намирали единствено в барчетата на министерствата или с връзки в Търговията.

Спомням си и за една кратка и рядка серия бонбони с форма на бутилка, а бутилката беше пълна с ликьор. Като че ли на кутията имаше нарисуван грозд.

Шоколадовите бутилчици бяха наредени отвесно в отделни клетки, но въпреки това много от тях бяха смачкани и протекли. Един път ги опитах и повече не ги видях.

Не трябва да пропускаме и нешоколадовите бонбони в кутия, които също имаха своите почитатели. Да споменем „Белмекен”. Тук е мястото да упоменем и вечните „Лимонови резанки”. Имаше май и мандаринови, имаше и във форма на буби и май се наричаха „Желе”.

И днес предпочитам резанките пред разни измислени шоколадови глупости.

Като „Таралежките” – примерно. Тези бонбони са направо епоха в българската история, но никой не може да ме убеди да изям цяла таралежка.

Сред „вечните” марки челно място заемат пловдивските „Тримонциум” и бургаските „Черноморец”.

Още с появяването си „Тримонциум” бързо спечелиха симпатиите на любителите на сладкото, но и тези бонбони не можеха да се намерят всеки ден. Леля Маргарита имаше скрита една кутия и посягаше към нея само, когато идваха много скъпи гости.

Независимо от местния ми патриотизъм тази марка никога не съм я уважавал. Пловдивският захарен комбинат имаше едни бонбони за диабетици със счукани орехи вътре, които бяха много по-вкусни. За съжаление поръчките за тях не бяха големи и ги ликвидраха. В онези времена да си купиш бонбони за диабетици беше все едно да си признаеш, че си толкова болен, че за нищо не ставаш.

Спомням си още „Лилия”, „Русалка”, „Паризиана”…Пловдивските „Афродита”… гадост.

Не помня кога тръгнаха „кремовете” – „Ягода”, „Кайсия” и не знам какво още.

И „Кафе-крем” май имаше.

През 80-те години излязоха нови бонбони – с карамелизирана захар и счукани ядки за пълнеж, виждал съм как ги произвеждат, но не си спомням името им.

Помня и първата бонбониера от прозрачна пластмаса – но кога беше това. Какво имаше вътре – също не помня.

След 10 ноември имаше един кратък период на шоколадов глад. След това нахлуха бонбони от цял свят. Най-напред от Турция – големи шарени кутии, но с никакъв вкус. Предполагам, че сме внасяли най-евтиното.

След това една софийска фирма започна да внася на бартер стока от един словашки захарен завод. Мисля, че имаше даже бонбониери от 800 грама.

По времето на кооперациите едни студенти внесоха от бивша Югославия не знам колко тира пияни вишни – бяха супер. Лично аз съм участвал в пренасянето на цял камион кашони с пияни вишни на третия етаж – в момента нямаше къде другаде да ги складираме. Същата фирма внасяше и прочутите вафли „Наполитанки”

Малко по-късно Стефан Шарлопов направи удар с немските бонбониери, за които стана дума по-горе. Между другото и те нищо не струваха, но изглеждаха добре и много вървяха.

Не след дълго дойде приватизацията и сега си имаме каквото човек се сети.

Онзи ден видях в МОЛ-а шоколадов бутик – бонбони всякакви.

Гледах – гледах, но не ми се прияде.

Де, онзи глад за бонбони, приятели…

П.П. Както знаете, първите 200 постинга в този блог наскоро бяха отпечатани на хартия. Книгата се казва „Записки по българския преход”. На 21 май, четвъртък, в София книгата ще има премиера. Премиерата ще бъде в Къщата-музей „Иван Вазов” – на ъгъла на „Раковска” и „Иван Вазов” от 18.30.Ще се радвам да се видим на живо.

Е.Т.

Блогът на Евгений Тодоров За прехода - http://zaprehoda.blog.bg/