Политиката сега е стискай за гушата

Карам към село и докато прехвърлям различните радиостанции, ухото ми драсва познат министерски глас: "Можем да изнасяме към Турция и Близкия изток неограничено количество агнета. Защо не го правим? Нашите производители ги мързи..." Да, българите не са работлив народ, казвам си и забравям.
 

На следващия ден обаче разговарям с нашия местен водещ животновъд – вече бивш. Продава всичко. Защо? Защото, първо, са му спрели плащанията от аграрното ведомство. Според аграрноведомствения компютър негови животни се водят на 300 км в източна посока. Не че някой е проверил на място. Как така жив чиновник ще ходи из лайната? Някой стажант в София е омотал някакви файлове и – край. Излизаш мошеник, а държавата пести пари. Система за оправяне на такива грешки няма. Човекът е заложник на безхаберието на чиновниците.

И, второ, внезапно няма кой да му изкупува вълната и кожите. Защо? Трябвало да потърси правилния човек... Появила се е "схема", а моят човек не е разбрал.

Друг мой познат закрива бизнеса си със зелена енергия. Защото според ЕС бъдещето е зелено, но според нашите хубавци – не е. Затова в началото на годината промениха закона така, че да фалират производителите на зелена енергия. Така, де, трябва и руснаците хляб да ядат и водка да пият – я от АЕЦ "Белене", я от "Лукойл", я от някоя транзитна тръба.

Трети мой познат закрива завод, четвърти – магазини, а пети – ферма. Това, уважаеми,

След поредицата подмени в България – демокрацията беше подменена с фасадна такава, пазарната икономика бе заменена от монополи и клиентели – дори мързелът не е онова, което беше. И той е подменен. Точно онези, които министърът обявява за мързеливи, са малкото останали инициативни хора по нашите земи. И в последните години именно тях държавата целенасочено задушава.

Който мърда – него стискат за гърлото. Важното, очевидно, е никой да не прави нищо.

Първата е постоянната промяна в условията на бизнеса. Сутрин условията са едни, следобед вече са други. Как да планираш? И какви инвеститори отвън чакат тези хора? Дори железни, свикнали на всичко компании като "Сименс" и "Алкател" избягаха от България, за да се установят в съседна Румъния.

Втората линия на задушаване е непрестанното увеличаване на всякакви видове изисквания, снабдени със съответната армия проверяващи. Ако ти си видим – намираш се в бялата част на икономиката, плащаш всичко дължимо – точно върху теб се стоварват армии от чиновници. Докато не решиш да спреш или да потънеш в сивата икономика. Нея, сивата, не я закачат. Затова цар Киро има – и ще има, не си правете илюзии – палати, а семейните фирми имат само дългове.

Третата линия на задушаването е свързана с втората. Колкото си по-видим и легален, толкова повече върху теб се стоварва и натискът на толерираните от властта монополи, картели и клиентели. По селата е особено видно. Идват едни в магазина: "Ние сме от бизнес група Х, ще зареждаш само от еди-кого." По къра пъплят други: "Ние сме хора на еди-кого, реколата ще я продаваш еди-кому и на еди-каква цена."

Има и още една линия на тормоз, която тепърва се оформя. Ако си новопоявил се в някакъв бранш, жална ти майка. Описаното дотук ще ти се стори песен. Има да си мечтаеш да доживееш до момента, в който ще ти цъфнат агентите на бизнес група Х. Защото от мига на твоята регистрация държавата, вместо да ти даде шанс да се развиеш – и да произвеждаш стойност, която тя после да разпределя – веднага с особена злоба се нахвърля върху теб. В Холандия на новите фирми дават три години данъчна ваканция. Нашите ги трепят като мухи.

Ако мърдаш – произвеждаш стойност, плащаш заплати, данъци и осигуровки – и държавата, и групировките (а има ли разлика?) те хващат за гушата. Правителството не прави нищо по въпроса и следователно това е неговата политика. Никой да не мърда безконтролно.

Става дума за държавна политика, крайната спирка на която е в България да има стотина големи компании, клиентелно омотани с държавата, а останалите да бъдат крепостни. Нещо като Латинска Америка отпреди 30 години или Русия днес.

Подобна политика обаче винаги разрушава обществата, в които се прилага. А колкото и да си министър, отломките от разрушеното общество ще падат и по главите на твоето семейство. Затова, преди да казваш, че българите ги мързи да отглеждат агнета, си задай въпроса защо отглеждаха, а изведнъж престанаха.

И никакви реформи, за които ГЕРБ отново говори, няма да помогнат, когато и последният инициативен българин се е отказал. Затова, ако иска да свърши нещо, правителството да спре да говори за мързеливия човешки материал и да насочи цялата политика към помагане на онези, които искат да работят. Да създават обществен продукт, от който да ядат и останалите – като министрите например, техните семейства, роднини и сродници.

Това последното ви звучи толкова очевидно, че е чак глупаво да се казва? Представете си с какво правителство си имаме работа, щом то отказва да разбере такива прости като фасул неща...