Юлиан ПопивНе само лоши неща се случват в България. Ето например сега "Кремиковци" се гърчи и загива. Колко разведряващо е, когато лошите неща могат да се сбръчкат от само себе си и да си отидат материално и символично. И колко обнадеждаващо е, когато доброто започне да побеждава, без дори да си е мръднало пръста. Просто така, с бездействие.
В същото време не кой да е друг, а пътната агенция направи едно от най-цивилизованите изказвания, които са се чули напоследък по нашите земи. Поиска да се махнат билбордовете по магистралите. Това е със сигурност едно от най-свежите намерения, които са се повявали в последното десетилетие сред държавните учреждения. Рекламните агенции били сърдити. Да се сърдят.
Човек трябва да е доста объркан, за да строи и инвестира в нещо, което навсякъде наоколо го премахват. Билбордове няма дори по магистралите на известната с не особено изискания си вкус южна съседка. Загубите на рекламните агенции ще бъдат един вид глоба за тъпота. Билбордовете не само отвличат вниманието на шофьорите, те агресивно загрозяват едни от най-хубавите гледки из нашия континент. В крайна сметка тези, които се занимават с реклама, няма да загубят, разходите ще се насочат към вестниците и интернет, което също е добра новина.
Една държава без билбордове и без "Кремиковци" е една различна, по-хубава държава. Представете си, че следващата стъпка е българският парламент да стане досущ като британския парламент. Няма ли това да е рай?
Всъщност и тук сме една крачка по-близо до целта. От десет дни насам британските депутати биват разпъвани на кръст заради финансовите си лудории. Оказа се, че не са се отнасяли много съзнателно към различните си разрешени от парламента, тоест от самите тях, разходи, прахосвали са за бисквити, KitKat и други лакомства, плащали са ипотеки с пари на данъкоплатеца, а един дори си купил (дамски) тампони със служебни пари. Според вътрешния им правилник депутатски разходи се одобряват само ако са абсолютно необходими и оправдани за изпълняване на депутатските задължения. Как въпросният депутат е служил на народа с тампони можем само да гадаем.
В Англия билбордове по пътищата няма. Няма ги много и по градовете. Стоманената индустрия отдавна е свита, а в Лондон и наоколо е немислимо да има комини, които одимяват дробовете и душите на стотиците нации, които населяват столицата. Има дори закон, който забранява да гориш дърва и въглища, които пушат. Някак си някой е успял да сътвори дърва и въглища, които не пушат, и затова в Лондон въздухът е като на Витоша.
Чистият въздух, зелените гледки и парламентарните безобразия сближават все повече нашите две периферни европейски държави. На предстоящите европейски избори и тук, и там ще се говори за едно и също - за далавери. И тук, и там няма да се говори за едно нещо - за европейски политики.
И тук, и там леви правителства с десни политики са крайно нежелани. И тук, и там десни опозиционни партии с леви обещания не са спечелили сърцата на избирателите си. Само дето в България няма икономическа криза, иначе особена разлика между двете страни не се забелязва.
Други коментари от Юлиан Попов - на www.julianpopov.com
От http://dnevnik.bg/
Вземете последните новини.png)
