Д-р Гено Данаилов, Швейцария«Георги Първанов съвсем не е умен човек, но е изключително коварен и андрешковски хитър политик. Това е рутина, добита в пералнята за мръсно бельо...» - Николай Марков.
Гоце Първанов може да жонглира с удивително голям брой цели, проекти и отговорности. Това се дължи на специфичната за него външна виртуозност и на липсата на задълбочаване в същината на нещата. Просто вземаш проблема, хващаш го за дръжките, упражняваш се малко, слушаш какво ти казва другарят Божидар Д. за нужните въртеливи движения и после смайваш публиката.
Натрапниците винаги поемат повече отговорности отколкото на практика могат да реализират. Но това в масовите среди също по един парадоксален начин се възприема за предимство и добродетел.
Характерна особеност на Ментора е желанието винаги да смекчава негативното, даже и когато това засяга пряко истината за нещата. Той интуитивно чувства, че това се харесва на хората. Никой не обича лоши вести, а така също и оногова, който му ги носи. Гоце никога не носи лоши вести. "Или добро, или нищо" съобщава той на народа. Като че ли народът е покойник, за когото е измислена тази сентенция.
Известно е, че при по-зрелите Ментори може да се види доста умело боравене с нуждите, потребностите и проблемите на хората. Това е допълнителен бонус за тях в борбата им за влияние върху социума. Голяма част от мисловната дейност на Натрапника е предназначена за избягване на неловките компрометиращи ситуации, в които постоянно попада: от неправилната фраза "сър Чърчил е казал" и думата "компромеНтиран" до реалния скандален факт за службата му като агент в Първо Главно на ДС. По принцип мисленето е слабата страна на личността на Натрапника. То приема като логични и правилни само онези констатации и изводи, които поддържат ценностите на Чувстването. Всякакви други версии и сценарии изглеждат на Натрапника неверни, укорими и невалидни.
В този смисъл при самия психологически тип първо се извеждат на преден план хората, след това е общата картина на действителността, а логиката и фактите са на най-заден план. Това разположение на нещата крие опасността Натрапника да игнорира даже важни задачи и проблеми, ако прецени тяхното решаване като противопоказно за определени междуличностни отношения или на политическия пейзаж в момента. Друга опасност е при конфликти Гоце просто да "задуши" противоречията, да ги сложи "в кошчето". Затова той добре работи с материя, която е свързана с ценностите на организацията, която представя, а не с материя, изискваща мислене и логика. Но пък работи с огромен ентусиазъм.
Интересно е, че този ентусиазъм отначало е много силен, но после видимо отслабва и създава емблематичния проблем на Натрапника да не може да финализира първоначалните си идеи и намерения. Много често, без да бъдат доведени докрай, те биват "захлупвани" от нови идеи. В името на изпълнението на дадена задача, за която той знае, че е много вероятно да бъде изоставена насред пътя, Натрапника упорито настоява за активност и мобилизация, проявява строгост и т.н. Даже не разрешава никакви прояви на по-свободни отношения, никаква атмосфера на шеговитост.
Гоце не може да се учи от грешките на другите и от своите собствени грешки. Не е критичен достатъчно нито към другите, нито към себе си. Не вижда конкретната същност на нещата в живота; вижда само определени процеси, които текат, без да разбира защо текат. В стила му на работа с хората (например, сътрудници, съратници и др.) Гоце слага маската на съучастника, на сподвижника. Така му е по-лесно да накара другите да приемат неговите становища и му е по-удобно да ги манипулира. Най-много дразни хората, с които работи, твърдоглавата му вярност и лоялност даже на провалили се хора и клаузи.
Друг негов дефект е прекалено голямото време, отделяно от Натрапника за междуличностни проблеми. Самият му идеалистически темперамент го изисква. Той не може бе да съветва, без да напътства и без да определя кое как да бъде.
Като идеалист, предпочитаното време на Гоце е бъдещето. Светлото бъдеще. Очакванията на Менторите за бъдещето са прекомерни и понякога ги водят по странни пътища. Например, много е възможно да станат агенти на ДС.
Да видим какъв е самият механизъм за това от психоаналитична гледна точка. Представяме си следния виртуален случай. Дадено лице, например Гоце, е от най-долен селски произход. Името на самото му родно село е по шопски грозно и отвратително. А името на баща му, Седефчо, издава помашки (или турско-цигански) корени.
Пълна бедност. И простотия! Нужникът е на сто метра от къщата. Което има значение в аналния период от развитието на детето (Фройд). Принудено ученолюбие. Комсомол. Маркс. Дядо Благоев. "Але-е-ен мак самотен нейде-е-е". Психичните подбуди са свързани главно с желанието за скъсване със срамната селскост (пейзанизъм), от която младежът се срамува.
Вербуването в Държавна сигурност за него е механизъм за надмогване на досегашната му същност (и битие), навлизане в мечтаната градска среда на столицата. Моралните си дилеми като ДС агент Гоце решава по ефектен начин - остава си перчем и става много активен социалист. А както е известно, тъкмо социалистите и комунистите прегряват с увлеченията си по социалната справедливост, по равенството между всички другари и другарки, по преклонението си към ъндърграунда (пролетариата), от който произхождат в крайна сметка всички техни лидери от Лайпцигския херой и досегашните им гротескни министърки.
Като агент Гоце се развива, започва да служи и на още господари от Запад и от Изток. И особено от Кремъл. Сближава се много с други агенти - Сава, Бор, Мурад, Димитър, агент Цветанова и др. И създава своеобразен клуб на агенти сподвижници. По време на президентските избори създава и втори клуб - на агентите, които искат да станат президенти или активно участват в кандидат-президентската надпревара. В този клуб са: агент Виктор, агент Иван, агент Колев, агент Николай, агент Бончо, агент Сава и т.н.
В резюме като основни психични черти на Натрапниците ще споменем: желанието да изглеждат това, което не са и не биха могли да бъдат никога; тяхната партийна обсебеност; популярността им; склонността за манипулиране; виждането на света в черно-бяла светлина; склонността им да се натрапват и да досаждат; невъзможността да виждат и да оценяват правилно настоящата действителност и др.
Интелигентността на този тип е малко над средната. Основните акценти на личността са: ригидност (втвърденост, непластичност), дистанцираност, мнителност и др. Менторът има следните по-често срещани обсесии: страх от възмездия, желание за величие, клаустрофобия, скоптофобия (страх да не си смешен), вербомания (бъбривост), дромомания (страст към пътувания).
Комплексите му са свързани главно с неговия произход. Гоце има още и ясен вождистки комплекс, съчетан с комплекс за несвобода (фатална обвързаност) с някого или с нещо. Ползваните компенсации са главно в сферата на популистичните изяви и в уж социалната сфера. Любима песен: разбира се, "Аз съм Гошо хубавеца" и "Интернационала".
из книгата „Психопати във властта” от д-р Гено Данаилов, изд. „Ахат”, Русе
Вземете последните новини.png)
