ЛЕВИ, ДЕСНИ… ХОДОМ МАРШ!

Родните социологически терминологии гъмжат от безсмислици. Първо защото все още няма избистрени школи у нас /освен тази на левичарите/, със съответно дискурсивни зони, ясно разпознаваеми. Ясно разпознаваеми и като представителства на съответните социални базови групи, че как иначе. Макар че теорията, внесена дъмпингово от университетите, е усвоена, но дали е адекватна на нашенските реалности? Второ – липсва интелектуална честност, способност за обективен дебат… още какво ли не.

            Кое е ляво, кое дясно? И кой къде е застанал? Мисля, че популизмът е този, които им разменя шапките. Ето например една безсмислица: “автентичната десница”. Какво собствено стои за този идиом? Нищо. Освен пенсионерски спомени. Злобна ги памет често повтаря… Впрочем отдавна изфирясъл е и чара на самото припомняне – винаги стигаме до балкански бакии и дивотии. А, да. Огромните митинги, единомислието  / повече атавизъм от комунизма, отколкото реална идейна убеденост/, решимостта да се реформира докрай… Всичко това са само думи. Видя се, че е така.

            Думи, думи, думи… Ясният поглед, студеният разум – ето какво му липсва на българина. Тези неща обаче се изработват бавно – и то при желание за самоусъвършенстване. Напротив – вървим към регрес – чалга “култура”, изпростяване, груби нрави и суеверност. Това характеризира масовия българин днес. До шия в блатото, но горд, че спечелил няколко битки в миналото, и два-три мача в съвремието. Толкоз му е кръгозора. “Професионализмът” у нас е повече стаж, отколкото развитие на дарбите.

            Социологията върти-суче, и току се сведе до битова народопсихология. Не че има и “народ” де, във високия романтически смисъл. По-скоро едно зомбирано от шокове население, което се люшка-насам натам. Наляво-надясно. Като немислещи тръстики. Камъш. Откъде духне вятърът. Но вятърът на промяната у нас е като закъсал климактериум – далечен спомен, лоши настроения, злобарщина… А и исторически погледнато от Нане Стоичко до Стоичков – непрекъсната простотия.

            Да, социолозите у нас са шамани, знахари или просто брадати попчета. Няма реален социален живот. Има ирационални “електорални нагласи”. Нагласените нагласи, сиреч надупвания, са като духът от бутилката, квото му поръчаш това ти сътворява. Ето популисткият цепелин ГЕРБ, овладя дясното, понеже там си е такъв вакуум, че зее като черна дупка в космоса; сега му предстои да овладее бавно  и лявото, а накрая и националистическите нагласи. И понеже всичко е сбироток при тях, резултатите ще са плачевни. Но какво да се прави – фатум. Бойко Б. е незаменим, единственото решение и манна небесна сипеща се навсякъде – над поля и гори, стърнища и лозя…

            Управлението / благоволението/ на гербаджиите е като затъване в тресавище – колкото повече мърдат – повече затъват. Скоро ще извадят сламките и ще почнат да дишат през тях. В засада, за да ударят в гърб някой загубил се по пътя европейски фонд… Великата ни древна тактика.

            Бедни ми, бедни Аденауер – и тебе те преведоха на български. Ти, и само ти, си пътеводната светлина на върволицата самуилови войни, които се тътрят след поредния пердах над “дясното”. То изгуби всички битки, даже и собствеността на собственото си име. Гордите сини орли днес лапат мухите и са доволни  и на това, оцелявайки. Тъмносиният им електорат скърца със зъби от безсилие, но кажете що може да стори? Единствената му утеха е, че десницата /автентичната/ е четирипроцентно жива, па макар с вкаменена върхушка. десните са готините и добрите по дефиниция, което следваше да се докаже. Вярно, нямат сили и идеи за акции. Единственото, което може да спастри днес – е атрактивна и енергична агония, галванизирана от славни възпоменания. Който не  споделя колективизираната илюзия, е чвор. Преувеличачавам.   

Кой каза: Се-Де-Се, Се ДеСе… Айде пак!