Живот назаем

Ако попитате управляващите политически лидери защо е нужно да останат такива до края на мандата си, ще получите един и същ неизменен отговор – на ползу роду, в името на добруването българско. До 2007 г. синоним на това добруване бе приемането ни в ЕС, оттам нататък бе изтъкван един единствен аргумент: високите темпове на икономическия растеж.

Аргументът е сериозен – за всяка нормална страна това е критерия, по който се съди дали едно правителство си върши работата или не. Проблемът е единствено в това, че в нормалните страни се правят и задълбочени анализи на причините за икономическия разтеж, дискусии върху различните мнения по този въпрос, прогнози докога ще бъде удържана тази възходяща линия и планиране как този период да бъде максимално удължен.

В България вместо диалог по всички тези фактори имаме статистика. Щом статистиката е констатирала растеж, значи правителството ни е читаво и всичко ни е наред. Логиката е горе-долу същата, по която и родното правосъдие отчита своите успехи – щом имаме минимален брой оправдателни присъди, значи правосъдието работи – и не е честно на се вторачваме в някакви си стотина-двеста “знакови” дела, превърнали се в съдебни фарсове. Нали всички кокошкари са в пандиза – какво толкова, като някакви си неколцина видни мафиоти са на свобода?

Така покрай статистиката ловко се премълчава факта, че в този положителен прираст на икономиката ни българските инвеститори имат твърде малко участие – и че той се дължи всъщност на нарасналите в много кратки срокове чужди инвестиции, появили се благодарение на приемането ни в ЕС и благоприятното геостратегическо положение на страната ни. За гордост на българския бизнес обаче се оказа, че той също има значителен принос в статистическото отразяване на успехите на настоящото правителство. И то ето какъв:

Според един от основните изводи на  направените от Българската стопанска камара, представени на специална пресконференция в основата на икономическия ни растеж лежи “огромен ръст на междуфирмената задлъжнялост, на банковите кредити и борчовете към хазната”, като това ясно личи в данните за 2007 г., а за 2008 и 2009 тенденцията е същата. По думите на председателя на БСК Божидар Данев “към 31 декември 2007 г. дълговете на предприятията се нараснали с 43 на сто в сравнение с година по-рано и са надхвърлили 116 млрд. лв. Очакванията са през 2008 г. те да са 165 млрд. лв., а за настоящата - да надвишават 200 млрд. лв.” Цитираната от него сума за настоящите ни вътрешни дългове чувствително надхвърля тъй драстично изглеждащия доскоро външен дълг, който България наследи от полувековното си комунистическо управление. Както се казва – и по отношение на дълговете синовете надминаха бащите си.

Според анализите на БСК “увеличението на дълговете изпреварва растежа на БВП” – което означава, че основният позитивен ефект, с който може да се похвали правителството, има призрачен характер – и че при една цялостна рекапитулация, която има предвид и вътрешната задлъжнялост, неговото управление би трябвало да отчита не прираст, а регрес. Оказва се също така, че “в сравнение с 2006 г. най-много са скочили борчовете в сферата на недвижимите имоти - с 9.7 млрд. лв. следвани от търговияна и ремонт на автомобили – със 7.2 млрд. лв., и строителството – с 5.7 млрд. лв.” Тоест – най-задлъжнели са тъкмо тези сектори от българската икономика, които реализираха истински бум през последните години. От което следва, че при свиването на техните пазари и невъзможността да върнат взетите кредити точно сред фирмите в тези сектори процентът на фалитите ще бъда най-висок, и съответно те ще произведат най-висока безработица. Като се има предвид огромния брой българи, които досега бяха заети с бетониране на българската природа, може да се очаква, че в бъдеще тъкмо строителния сектор ще реализира сериозен прираст на безработните.

Според БСК дълговете на българската икономика са разпределени така: 80.6 млрд. лева (69.3%) са междуфирмените, 31.7 млрд. лева (27.2%) са борчовете към банки, към персонала и осигурителните институции. 4.1 млрд. лева (3.5%) са данъчните дългове. Невъзстановените данъци са скочили с 45% само за една година, което е изключително тревожен симптом в условията на икономическа криза. Най-тревожен от всичко обаче е фактът, че “задълженията на всички предприятия са с 52% по-големи от собствения им капитал”.  Или – иначе казано – българската икономика е декапитализирана.

Теза анализи достатъчно ясно показват, че прехваления икономически растеж е привиден – и че всъщност за пореден път живеем назаем и изяждаме собственото си бъдеще. Остава само да гадаем дали и това социалистическо правителство ще предизвика финансов банкрут на България и трета национална катастрофа в рамките на прехода – след тези на Луканов и Виденов.