Смирението, отговорността и честта на Сергей Дмитриевич Станишев

Сергей Станишев открил сайт: www.stanishev.bg . Не какъв да е, а предизборен, разбира се. Широко отворен за широките народни маси. Твърди се, че който му пише, ще получи отговор. И не какъв да е, а лично написан от премиера.

Както си е редно, сайта е снабден с разнообразен и стратегически подбран илюстрационен материал. Речи, данни, спомени, снимки. Станишев сред народа, Станишев играе футбол и други такива. И покрай всичко друго – преценки за извършеното. Като следната например:

"Трябва много смирение за да поемеш отговорността и честта да бъдеш гласа на своята страна и да водиш хората към нова ера на свобода и просперитет. Но това, което ме движи и мотивира е съзнанието, че решенията, които съм взимал в името на българските граждани, не само спомогнаха България да се присъедини към Европейския съюз, но и благодарение на тях страната ни постигна успехи, които никога не сме мислили, че са възможни".(курсив мой – Е.С.)

Прав е другарят Станишев. Той наистина постигна неща, които не сме мислили, че са възможни. Под неговото мъдро ръководство България зае първо място в Европа в много отношения. Стана най-най-най страната. Например най-корумпираната и най-бедната. Пребори се за престижния приз „троянски кон на Русия в ЕС”. Изяви се като остров на стабилност, показа на света как трябва да се справя с кризата – като същевременно се наложи и като страната с най-грандиозните енергийни проекти, стартирали по време на криза.

И други неща не сме мислели, че са възможни. Вътрешният министър да си лафи с гангстери в името на националния интерес например. Висш държавен чиновник да сключи с брат си договори за 120 милиона, заради което да лишат страната ни от стотици милиони евро – и да бъде изпратен с благодарности за добре свършената работа – лично от премиера Станишев. Демократичната ни държава да се окаже съдружник на медийна олигархична групировка, която осигурява на партийното и държавно ръководство пълен медиен конфорт – с договор, който и харизва държавна собственост за десетки милиони. Политик от управляващата троица да си признае за собствените обръчи от фирми, да поиска да си купи летяща чиния и да каже на недоволните да се махат от страната му. Българският съд да се използва за разправа с политически противници, сякаш е последния правителствен ратай, а българската полиция да си използва свободното време, в което не събира подкупи, не пренася наркотици и не обира банки, за да млати по жълтите павета протестиращите срещу управлението Станишево.

Способен премиер, няма що. Наистина трябва да си голям майстор-золумджия, за да сколасаш за един мандат да натвориш толкова беди на бедния български гръб, колкото натвори този – с шаващите очички и мишите мустачки. Отде ли ги е научил тез мурафети? Ами че те са си му в кръвта! Предават се от поколение на поколение по пряка бащина линия. „Става дума за ценностите, които всички ние изповядваме и за отстояването, на които днес имам уникалната възможност да допринеса много. И именно в това са ме възпитавали моите родители" – казва Сергей Дмитриевич и продължава: „Но може би най-значимата добродетел, която възпита у мен моят баща, е че трябва да правим много повече от това само да работим усърдно. Трябва да работим упорито не само за да подобрим своя живот и живота на семействата си, но и живота на другите около нас".(Правопис негов – на С. С. Но не бързайте да го корите, извинимо е – малко е живяло в родината си момчето.)

Този баща прочее е  Димитър Яков Станишев - някогашен секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Добра школа – така се грижеше някога БКП под мъдрото държавно и партийно ръководство на Тодор Живков за нашето бъдеще – и също постигаше успехи, за които никога не сме мислели, че са възможни. Само дето думите чат-пат се поразминаваха с делата, а петгодишните планове нещо все не съвпадаха с реалността. Според думите и плановете през 80-те години трябваше да сме постигнали комунизма, всеки да има според потребностите и парите да се изчезнали като ненужна капиталистическа отживелица. Поне така ни учеха в училище.  

Парите ни наистина изчезнаха, и то на няколко пъти, ама комунизма тъй и не дойде. Бащите си отидоха, но дойдоха чадата им. Хрисими едни такива, добре прилизани, благоприлично глаголещи – но и нищо ново не научили извън маниерите, нито пък нещо старо забравили. Идват при теб и ти думат за смирение, отговорност и чест – като да си бил сляп и глух досега.

Радващо е прочее обещанието Станишево да чете всяко мнение и да отговаря всекиму собственоръчно. Пишете му прочее. Пишете му откровено и често – както му се полага. И пазете отговорите на многобройните му секретари –  или по-скоро липсата на отговори – до сърцата си. За да се знае кой кой е и за какво се бори - мъж ли е, жена ли е, комунист ли е...