Шизофренното раздвоение на МВР

Внимавайте да не подминете без внимание тази криминална новина: полицаи задържали свой колега от столичното 3-то РПУ – при опит да обере кюстендилска банка заедно с шестима съучастници. Не би трябвало да пускаме подобни новини край ушите си, колкото и многобройни да са напоследък – защото са наистина уникални. И ни показват по един уникален начин къде сме и в каква държава живеем.

Сме не в Дивия Запад, а в Дивия Изток. И мааме с цървули и потури през него. А държава, разбира се, нямаме. Имаме отбор хайдуци, които се правят на такава.

Този извод не е пресилен: казусът с полицай, който участва в банков обир, не е само казус, но и симптом. Болестен: защото показва дълбоката ненормалност на обществото ни. Показва липсата на мяра, прекрачването на граници в недопустимото – от които връщането назад е трудно, ако не и невъзможно.

Бяхме свикнали да ги виждаме всякак. Пренасящи наркотици, изнудващи престъпници или просто имотни граждани, убиващи местния подземен лихварин, щото много пари му дължали. Ала случаят с трийсетгодишният инспектор О. Й., заловен между впрочем и с някакъв бивш служител на правосъдното министерство, също член на „люлинската банда”, надминава пределите дори на българското въображение.

Представете си го само: през деня съвестно изпълнява служебните си задължения и участва в епичната борба на МВР с организираните и неорганизирани престъпници; през нощта се присъединява към същите, навира се в някакво мазе и пробива стената на банката, като изнася с чанта парчетата тухли и мазилка: добре въоръжен и снабден с радиостанция, техника за неутрализиране на системи за сигурност и устройства за рязане и охлаждане на метал. Каква мила родна картинка!

Със сигурност има хора, които ще кажат: какво пък, доработвал си е човекът. Зер цицията Мики Маус отделя толкова нищожна сума за заплати: само 95% от всички пари, заделени от бюджета всички дейности по борбата с престъпността. Освен това отглеждането на престъпността е също гилдийна грижа – инак с какво ще се борят онези към 60 000 полицейски служители, които никой не смее да съкрати, щото пак ще тръгнат да пият бистра водица и да пушат с колективна мрачност в градинката пред Седмочисленци? С кого да се борят всички те, ако сбъркат да изловят апашите? Само с протестиращите някак си не върви, пък и протестите много залиняха напоследък.

Всъщност големият проблем на МВР е именно в това доработване. В липсата на граници и в липсата на нравствена необходимост от поставянето на такива. Затова например предишния вътрешен министър намираше за нормално да си лафи конфиденциално с гангстери. И затова О. Й. намира за нормално денем да прелиства на бюрото си делата срещу бандюгите, а нощем в тяхна компания да рути банкови зидове.

И това не е индивидуален проблем – това е масов синдром. МВР като цяло не знае дали е орган за борба с престъпността, или е неин придатък, легендиран като държавна институция. И точно това незнаене е болестен симптом. По-точно казано – шизофреничен.