ВЪЗМОЖНИ СТЪПКИ КЪМ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФОРМАЦИЯ

ЗАЩО Е ЖИЗНЕНО ВАЖНО СЪЗДАВАНЕТО НА НОВО ПОЛИТИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ, НА НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ У НАС?

Поне по две причини.

Първата е, че след 22 години „преход” България вече е една катастрофирала държава с най-бедното в ЕС население, където j законите са написани и се прилагат по един престъпен начин, k ежегодно, травмирани от пълната безперспективност за смислен живот 50-60 хиляди от най-дейните и най-образованите млади хора (които отиват да учат в Западна Европа и САЩ) напускат завинаги страната (в това число не влизат хилядите икономически емигранти, една част от които също не се завръщат в България), l която същевременно въобще не се е разделила със своето съветско минало (нито е направена политическа оценка на периода 1944-1989 гг., нито е приет някакъв, макар и мек, вариант на лустрационен закон) и m продължава да бъде един бездеен и безгласен постсъветски държавен субект (продължаващо следване на коминтерновско-съветските изопачавания на българската история, политиката към ФИРОМ и българите зад граница и т.н.). Тоест, настоящите партии се явяват необходимата политическа маска, позволила да се състои погромът над България, наречен „преход” и затова на тях не може да се гласува политическо доверие.

Втората е, че настоящата политическа класа – зачената в лабораториите на ЦК на БКП и ДС (и не само) – чрез действията (и бездействията) си се легитимира като произведена, а не като самопроизведена и де факто е инструмент за j пресътворяването на бившата номенклатура като новата управленска прослойка и k безогледното ограбване на държавата. Тоест, нужно е на политическия хоризонт да се появи нова партия, която сама да произведе себе си и ясно да се разграничи от хората и „политиките”, допринесли за днешната катастрофа на България.

Напоследък медията (протеза и функция на откраднатия капитал), очевидно „бъзната” от прокрадващите се тук-там подмятания за евентуалното сформиране на ново политическо движение (партия), в това число и една част от форумните активисти в сайта svobodata.com, реагират по един обясним, но жалък и, откровено казано, безперспективен начин: йок, аман-заман, дайте да не пипаме политическото статукво. „Ама, моля ви се, що за глупост?”, „Кои сте вие?”, „Защо нова партия, нали си имаме партии от всички бои на политическия спектър?”, „Ама, защо ще е дясна, а не социал-демократическа?”, „Че какво му е лошото на Костов?”, „Късно е, картите вече са раздадени”, „Вие сте провокатори, които искат да бламират новото дясно – ГЕРБ”, „Аман от фантазьори!” и т.н. Подобни „съвети” и „съображения” не са ни нужни, дори и само по причина на тяхната очевадна несъстоятелност. Техните автори очевидно са на хранилка при екзекуторите на България, защото да защитаваш политическото статукво в една катастрофирала държава е не просто causa perduta, а престъпление към българския народ.

ВЪЗМОЖНИ СТЪПКИ КЪМ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФОРМАЦИЯ

В условията на българското медийно пространство, почти изцяло (с изключение на някои сайтове и блогове) в ръцете на хора, които са пряко облагодетелствани от безобразията на „прехода”, и при първоначалната липса на финансови средства създаването на ново политическо движение[*] вероятно трябва да стартира с изработването на една интернет платформа, на една уеб-базирана трибуна, която да даде възможност на първо време да се избистрят идеите и действията, които се споделят от инициаторите (и техните съмишленици) на това движение и които трябва да се предприемат, за да се излезе от блатото на „прехода”. Желателно е тази трибуна да не се превръща в говорилня, а в място където аргументирано се предлагат и компетентно се обмислят реални действия и политики. Крайно наложително е тази платформа да се превърне във форум, където се предлагат конкретни смислени предложения, където се излагат мнения и се стига до изработването на продуктивни решения. Естествено, тя трябва да бъде „районирана” на отделни сектори – законодателство, съдебна система, национална стратегия, държавна политика, държавни поръчки, ДДС, здравеопазване, образование и наука, култура, пенсионна система, МВР, публична администрация и т.н. – където всеки, според своите компетенции и знания, ще може да излага мнения, идеи, предложения. Сектор „общо говорене” няма да има. Тоест, в някакъв смисъл трибуната трябва да играе ролята на банка от идеи и предложения – генерирани от участниците в тази платформа - които впоследствие, на един по-късен етап, да се превърнат в основа на програмата на една нова бъдеща политическа партия.

Дебатът относно тези сектори на държавното и общественото устройство трябва да се фокусира върху онези закони, политики и управленски практики, които продължават да са „свещени крави” на „прехода” и на практика предопределиха катастрофалното положение на страната ни в момента. Тяхното определяне също е въпрос на компетентни и аргументирани предложения.

Ето една примерна листа (виж „Терапия на прехода”, текст публикуван в svobodata.com на 11.11.2011) от подобни предложения:

І. Промяна на Конституцията

ІІ. Промени в законодателството (по азбучен ред)

1. Закон за данък върху добавената стойност.

2. Закон за достъп до обществена информация.

3. Закон за защита на потребителите.

4. Закон за здравното осигуряване.

5. Закон за избиране на велико народно събрание.

6. Закон за конституционен съд.

7. Закон за министерство на вътрешните работи.

8. Закон за митниците.

9. Закон за обществените поръчки.

10. Закон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност.

11. Закон за политическите партии.

12. Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

13. Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

14. Закон за радиото и телевизията.

15. Закон за социално подпомагане.

16. Закон за специалните разузнавателни средства.

17. Закон за съдебната власт.

18. Закон за устройството на държавния бюджет.

---------------------------------

1. Административно-процесуален кодекс.

2. Изборен кодекс.

3. Кодекс за социалното осигуряване.

4. Наказателен кодекс.

5. Наказателно-процесуален кодекс.

... И други, естествено.

ІІІ. Реформи в държавното и административно управление

1. Премахване на областите и на техните администрации.

2. Намаляване на броя на общините на 120 и оптимизиране на техните територии.

3. Намаляване на броя на държавната и общинската администрация с 25%.

4. Намаляване на броя на общинските съветници с 80% и избирането им да бъде на експертен, а не на партиен принцип.

5. Намаляване на броя на депутатите на 120.

6. Намаляване (оптимизиране) на броя на държавните агенции.

7. Бордовете и УС на фирмите с държавно участие да се избират на експертен, а не на партиен принцип.

8. Привеждане на структурата на държавния бюджет в съответствие с тази на другите европейски страни.

9. Въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие при административното обслужване на гражданите.

10. Привеждане на щата на МВР (на глава от населението) в съответствие с този в другите европейски страни.

11. Завишаване на всички наказания, свързани с разхищение на държавни средства и държавно имущество.

12. Реформиране на НСО и НРС.

13. Реформа в здравното и пенсионното осигуряване: 20% солидарно осигуряване и 80% персонално застрахователно осигуряване.

14. Задължителна прозрачност на публичната информация.

15. Реформа в държавното финансиране на партиите.

16. Изработване на закон за имената на населените места, улиците и другите места от обществено значение.

... И много други.

Гаранция, че тази трибуна и това движение няма да играят старата игра и да бъдат поредният участник в грабежа, е начинът, по който те се създават (открит), формата на кристализиране на идеите и предложенията (публична), хората (вероятно би било удачно да се предложи една типова декларация, където всеки, който иска да стане член на това политическо движение ще трябва да декларира, че не е участвал в грабежа на държавата по време на „прехода” и не е бил щатен или нещатен сътрудник на бившата ДС), които ще участват в това начинание и не на последно място фактът, че те не са финансово обезпечени, т.е. зад тази трибуна и зад това движение не стоят никакви и ничии пари.

Въпросът за парите и за финансирането е крайно съществен. Очевидно в случая – поне на първо време - ние сами ще трябва да се финансираме и сами да търсим източници на средства, като изначално се отхвърля възможността донорите на пари да диктуват решенията и действията на политическото движение. Финансирането трябва да бъде в името на каузата на това движение и няма да се допуска то да предопределя начина на нейното реализиране. Естествено, разходването на тези пари ще става по един напълно прозрачен за всички начин.

Освен това, ще са необходими хора (доброволци на първо време), които да поддържат функционирането на трибуната (движението, партията). Първоначално тази трибуна най-вероятно ще има формата на интернет сайт (придружен от фейсбук-страница). След това ще се мисли за нейното по-широко изнасяне в публичното пространство.

Всички разбират, че едно подобно начинание е много сложно и трудно за осъществяване. Повечето от нас нито имат (най-вероятно) опита, нито имат достатъчните знания за осъществяването на подобно начинание, а мнозина нямат и възможността да отделят време и средства за практическата реализация на това дело. Но всички, надявам се, имаме идеи и смислени предложения, както и желанието със собствени сили да ковем съдбата си и бъдещето на нашите деца. Очевидно без активното участие (съпричастност, мнения, предложения, помощ) на много хора това няма как да се случи. Една от целите е с времето да се откроят можещи експерти, около които да се формират групи от съмишленици, които да разработят и предложат съответната секторна политика (финанси, здравеопазване, законодателство и т.н.). Всеки вероятно познава или може да потърси такива експерти в различните сфери на обществения живот и да ги предложи да администрират някой от секторите на трибуната. Всички добре обмислени предложения за такива експерти и честни компетентни ентусиасти са добре дошли. Разбира се, всичко трябва да има за общ знаменател споделеното разбиране, че на лъжите за „прехода” и на грабежа на държавата трябва да се сложи край като се предприеме създаването на такава политическа структура, която с действията си да вдъхне кураж у хората, че нищо не е загубено и всичко зависи от желанието им да не живеят сред лъжи и със собствени усилия да изграждат едно предвидимо и справедливо бъдеще.

Има и други важни въпроси, които трябва да се огледат, за да започне дейността на тази трибуна, на това движение.

Да, трудно ще бъде, но невъзможни неща няма.

Разбира се, както всички се досещат, реализацията на една подобна идея не може да стане отведнъж и с магическа пръчка. Първа цел е създаването на трибуна (сайт и фейсбук-страница), която да акумулира мненията и предложенията на хора (колкото повече, толкова по-добре), които не виждат бъдещето на България в настоящата политическа и управленска конюнктура. Когато тези мнения и предложения придобият формата на конкретни политики (в различните сектори на обществения живот), тогава те ще могат да бъдат преформулирани (с помощта на участниците в тази трибуна и на излъчените от нея експерти) в програма на едно ново политическо движение. Втората стъпка е регистрацията на това ново политическо движение и участието му в изборите за парламент, за евродепутати и за местна власт – задача сама по себе си изключително трудна, защото реализацията й предполага широка публичност и създаването на добре работещи структури по места, както и акумулирането на не малко средства, необходими за тази цел. Ако тази стъпка се осъществи, тогава представителите на тази нова политическа формация във властта ще могат да се борят за практическата реализация на идеите, залегнали в програмата на новата партия. Естествено, това не означава, че тези идеи веднага ще се превърнат в национална политика. Това би било възможно единствено, ако новата партия постигне сама или в съюз с друг политически субект, споделящ нейната програма, парламентарно мнозинство.

Предстои много работа и отсега трябва да е ясно, че с безверие и с бездействие нищо не би могло да се постигне. Освен това, тези които ги е страх – защото играчите на „прехода” няма доброволно да отстъпят от позициите си - че участието им в това начинание може да застраши работата и живота им (неоспорим факт е, че общественият ни живот, икономиката и държавното управление досега неизменно вече 22 години протичат под формата на симбиоза между власт и престъпност), по-добре да не се захващат с това дело. Но същевременно, съгласете се, достойно и приятно е човек да знае, че сам гради съдбата си, независимо от неизбежните трудности и заплахи, и прави нещо в името на доброто на хората около него. Всъщност робският ни егоизъм и унаследената от многовековното турско робство (реактивирана от терора по време на съветския режим 1944-1989 гг.) плахост са основната причина за настоящото ни положение.   

Предизвикателството на едно подобно начинание е голямо. Или настоящата политическа олигархия трябва да бъде свалена от власт, защото тя показа за 22 години, че няма ни най-малкото намерение да се нормализира (напротив, цинизмът в действията й вече е нетърпим, а на Европа да се разчита е наивно), или България ще се превърне в едно от най-лошите места за живеене: самозабравила се плутокрация и смачкан народ без никакво бъдеще.