Съвети от страната на съветите

Не знам дали сте забелязали, но нашите държавни началници ужасно обичат да ни съветват за неща, които никак не им прилягат като личен пример. Премиерът Станишев непрекъснато ми казва какво да кажа на моите (пет) деца. Дали ще е в коледно обръщение, или в някакво друго излияние ( като в реч за победата над националсоциализма), този ерген, женен единствено за партията, обича да ме наставлява: „разкажете на децата си…”. Не знам кой го съветва, но е нагло!

Човекът, който го направи човек ( в „голямата политика”) е същият. Изживява се като европеец, който учи българите как да станат добри европейци. Такъв ни е Г.Първанов, който цопна насред европейския проект на България някъде в средата на 90 –те години на миналия век и в края на откровено антизападната епоха на мимикриращата си партия.

Днес той направо ни се кара, че не сме достатъчно добри европейци. Европейският дебат у нас все още не се бил състоял, обобщи той по време на пресконференция. А пресконференцията, да напомня, е едно европейско нещо, на което се предвижда да се дават отговори. Ако има кой да пита. Но понеже няма кой да позволи, никой не си прави труда- пресконференциите на властниците у нас отдавна са се изродили в самодоволни монолози на нашите „европейски” думбази.

А щеше да бъде интересно да чуем отговори на някои въпроси. Например: кое й е европейското на президентската реакция на критичния филм на Би Би Си за инквизирането на български деца в Могилино, за който филм Първанов възкликна, че не бил правен с любов към България ( което не му попречи повече от година по-късно, съвсем като съмнителен „европеец” от миналия век, да отиде да се снима с недъгаво детенце от същия дом и да прояви показна милозливост).

А какво европейско има в бракониерските изяви на същия? Стрелбата по животно от червената книга в поразения от червената епоха Узбекистан европейско поведение ли е, или е също толкова червендалесто нахалство?

За съжаление в наглостта си да ни съветват именно по най-злополучните за собствената им практика въпроси нашите властващи другари се изявяват точно като наследници на онзи съюз, който се наричаше „съветски” – съюз, в чийто химн се твърдеше, че е нерушим, но се оказа саморазрушаващ се. Отломките от тази разруха съградиха нашия днешен „европейски дом”, от чиято камбанария ергените ни съветват как да си отглеждаме децата, а посредствените агитатори срещу НАТО и Запада се превърнаха в наши „европейски” наставници!

Сайтът на Иво Инджев - http://ivo.bg/