Всяка коза ( ностра) за свой крак

Онези, които не харесват Иван Костов, може и да го опровергаят за твърдението му, че „няма крупен бос на организираната престъпност в бившия източен блок, който да не е възникнал от специалните служби”. Но ако открият някой такъв бос и го посочат трябва да внимават, защо изключението и в този случай потвърждава правилото. То е: наистина е така, спецификата на мафиотизацията на посткомунистическото пространство е в нейното ПРЕДВАРИТЕЛНО, планирано сливане с държавата, а не в постепенното проникване във властта, както при класическа мафия !

Една от причините за феноменалната „непобедимост” на митичния универсален злодей у нас под кодовото название „ неизвестен извършител” , е точно във факта, че границата между правоохранителните органи и на отхранените от тях нарушители на правото на гражданите да живеят в правова държава, е не само твърде тънка, но често и незабележима. А е незабележима, защото е строго пазена в дълбока тайна.

Публична тайна е обаче, че контрабандните канали са отдавна отъпкани от лачените обувки на „дипломатите” от НРБ и от колелата на държавния автотранспорт коридори за износ на амфетамини, оръжие и диверсия, както и за внос на валута и реекспорт на „революционен” тероризъм. Спомняте ли си голямата гордост- малката ни страна разполагаше с най- големия парк камиони, пригодени за превоз на стоки и материали на големи разстояния в Европа, Азия и Африка?!

В западните медии открито се обсъждаше този факт и той се свързваше с контрабандата в особено големи количества, извършвана под закрилата на държавата България. Намесваше се самият клан Живкови.

У нас, разбира се, нито дума по въпроса не се отронваше. Интересното е, че ако за други „антибългарски кампании” държавата не жалеше сили и средства за опровержения, точно за тази си мълчеше – твърде много семейства бяха свързани с „бизнеса” и щеше да бъде много нелепо пропагандата да се репчи. Ами ако някой от ( стотиците) замесени държавни служители контрабандисти реши да продума?

Омертата явно действа и днес. Това е една от областите, в които цари желязна другарска дисциплина. Могат да отварят всякакви досиета, но точно това досие- никога! Както няма да доживеем да прочетем истинското досие за външнотърговската дейност на хората с тайни пагони, особено на онези от банковия сектор от последните години на комунистическата икономическа агония, които подготвиха мистификацията с изчезването на огромни средства, приписано после (и приписвано и в днешно време) на „гадните демократи, които окрадоха държавата”.

А те са знаели накъде вървят нещата! Един познавач на финансите от онова време ми сподели близо 5 години преди да сменят Живков с по-рафиниран свой вожд, че в България предстои икономическа катастрофа – именно такава, каквато после я описа Петър Младенов в прословутия ( и отдаден днес от пропагандата на забвение) доклад на ноемврийския пленум на БКП през 1989 г. след отстраняването на Живков от властта. Тогава, признавам, не му повярвах- не за друго, а някак си изглеждаше пресилено – чак пък „катастрофа”!

Някой вяра ли обаче днес сериозно, че мутрите са гражданска самоорганизирала се общност? Събрали се едни яки момчета, изоставени от държавата сирачета на победоносния ни социалистически спорт и решили да си да направят едни бригади да побийват несговорчиви граждани срещу известно заплащане. Шега? Нищо подобно. Горе- долу по този начин покойният Илия Павлов най-сериозно обясняваше в интервюта, как си бил измислил и изградил империята „Мултигруп”.

Не знам защо босовете на службите и техните днешни приемници държат толкова много да внушат, че в България няма мафия- имало всичко друго, но не и мафия. Това твърдят упорито вътрешният министър Миков, главният му секретар от министерството, както и спряганият за организатор на трудещите се на нелегалния фронт през последните 20 години бивш генерал от службите Любен Гоцев. Самият Станишев също брани на терминологично равнище „честта” на организираната ни престъпност – не била мафия.

Предлагам да се съгласим – тя е нещо повече и сигурно е обидно за тези другари да ги оприличават на някакви си гангстерчета от романите на Марио Пузо. Изглежда важните другари просто се обиждат организираната престъпност в България да бъде начина „мафия” – тя е нещо много повече.

Организираните престъпници у нас са рожба на плановото стопанство и е време да признаем, че поне в едно отношение плановиците на социализма удържаха победа ( над самите граждани на България)– в създаването на Франкенщайн по свой образ и подобие, но приспособим към „новите условия”. Ето в това ги бива. А как ще се наричат – наистина няма значение. Пък и кой смее да пита!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/