ДИСКРЕТНИЯТ ЧАР НА РАЗВИТИЯ СОЦИАЛИЗЪМ

НЕВИДИМИ  И  НА  ТОПЛО

 

Когато след 1989 един приятел ми заяви, че той ще инвестира в един-два контейнера, от които да продава на улицата дамски превръзки в България, аз по достойнство оцених идеята му като гениална. Не че с два контейнера щеше да разреши въпроса, но увереността му, че тая стока му гарантира пълен успех сред българския женски консуматор, го издигна в очите ми като човек с нюх – търговски нюх, разбира се, какъв друг! И наистина - представете си колко много щеше да спечели развитият социализъм, ако по магазините се продаваха наши, родни дамски превръзки марка «Тодор Живков». Това би бил не развит социализъм – това би бил развит Живковизъм! И жените щяха да го обичат, и мъжете щяха да го обичат! Но не би!

Жените с тяхната воля чилична перяха парцалите си – купища парцали, които минаваха за превръзки. Селянките с тяхната воля чилична също перяха купища парцали. На полето без такива парцали не можеш да млатиш с мотиката земята, без да си ги изпрала – кучовците ще те надушат от десет километра!

Живков и Живковците канеха тия женички по конгреси и ги награждаваха с медали за социалистически труд, без дори и да знаят с какви парцали те са замествали дамските си превръзки – искам да кажа докато са им раздавали медалите или по конгресите.

За гражданките знаем, понеже са гражданки и са имали повече достъп до разни марли, бинтове и така нататък, но и парцалите са си парцали – тези невидими символи на живковизма и на развития социализъм.  

За тия работи, както знаем, в България не са свикнали да се говори – жените са предпочитали да си мълчат и да си ги държат невидими и на топло. Ето това е то героизмът на социалистическия труд: да размахваш мотиката на полето, да раждаш деца, да учиш децата в училище, да лекуваш хората, да пишеш книги, да управляваш по петдесет тъкачни стана и да си переш тихичко парцалите, които, слава богу, са невидими и на топло!

ПАРТЕНКИТЕ  И ПАРТИЯТА                                                                

Измежду малкото причини българският войник да се гордее, че е с нещо по-напред от руския, беше и това, че носи обувки, а не ботуши като руснаците - обувките са малко така по-западни. Обувки, читателю, но без чорапи. Ето тук опираме до първото нещо, по което не се различавахме изобщо от руснаците – партенката. Ах, тази партенка, този предмет на майтап, на жесток майтап, на подигравка – предмет, одухотворяван и одушевяван почти като човек! За дамите, които бегло са подочували за това странно понятие от фукарлъците на войничетата, които са познавали, да обясним, че партенката е парче плат,обикновено памучно парче плат, с което българския (и съветски) войник си увиваше краката, за да си ги пъхне в обувките. Само след два дена това парче плат ставаше на почернял от мръсотия и пожълтял от гьона и от пот лигав парцал, от който получаваш чувството, че обувките ти са пълни със сополи, докато на плаца за маршировка пееш «Велик е нашия войник»! Както и с прането на парцалите при жените, и при войниците следва пране на партенки, тоест пране на лиги и сополи, по които си се пързалял цял ден с гъбясалите ти крака.

С тия партенки, драги читателю и ти, невежа читателко, нашия велик войник щеше да завземе и Истамбул, и Атина за три-четири часа, съгласно плановете на съветското главно командване и лично на другаря Тодор Живков. По тоя начин партенката щеше да стане една неотменна част от триумфа на развития социализъм, макар че както и дамската превръзка - щеше да си остане невидима и на топло.   

Ако днес вие, читателю, негодувате като гледате толкова много партийни партенки и дамски превръзки да дразнят обонянитето ви, то е само по една причина: излезли са на показ от топлите им и невидими места, където си изкараха целия развит социализъм. Така те днес са раздиплили пред вас целия чар на своя скрит свят, без значение дали ви харесва или не.