ОПТИМИСТИЧНА ТРАГЕДИЯ (САМО ЕДНО МНЕНИЕ)

Първо да се разберем – днес в България няма дясна партия. Глупостите, които говори тоя милиционерски клоун Бойко Борисов, нямат нищо общо нито с десница, нито с какъвто и да е партиен манталитет. Тези глупости, от които някой колектор би направил том, равен на творбите на Тодор Живков, поставят сегашния премиер в положението на петия милиционер на масата, когото другите четирима въртят, та той да завърти крушката.

От първия ден това политическо безгръбначно показа демонстративно бездарието си, но той беше роден кукловод да пробутва антикомунистически или антисоциалистически измишльотини за общо ползване и за да прилъже иначе овчата българска маса, на която и трябва витамин от антикомунизъм. От първия ден  никой не му потърси отговорност. Едва напоследък Биволъ извади гангстерските му практики на показ.

Тоя така наречен «десен» дори и се съеши с епитома на политическото бездарие на целия преходен период – Гоце Първанов, и то не за да направи нещо за държавата си, а за да опази задника си.

Удивителна е способността му да твори магически реализъм и да го пльоска в очите на видимо смотаната си публика, но още по-удивително е, че толкова много хора го гледат със зяпнала уста и чакат следващата му измишльотина.

И така, да повторим – днес в България няма дясна партия, а това означава само едно: всички планове, което пословичната Държавна Сигурност е имала преди 1989 за спасението си и за парите си, са осъществени напълно. Режисурата им беше безупречна, както и представлението. Публиката, горката, и досега седи с пръст в уста и като жабата на Радичков се пита: «Как така?»

Е па така, бива ги. Къде с дълъг опит, къде с помощ от КГБ, но и досега си играят представлението с успех. А сега да попитаме по-важния въпрос: може ли да има дясна партия в България? Може, разбира се,но само при едно условие – ако е антикомунистическа. И точно там е  истинския проблем - България не е антикомунистическа страна. Не се заблуждавайте, че ще си спретнете някаква «дясна» партийка – още една от многото ефимерни еднодневки, които Държавна Сигурност така харесва, ялови и изкалъпени по нейн дизайн.

В България (не е важно дали някой харесва тоя факт или не) няма антикомунизъм. Това не е сметкаджийската буржоазия на Чехия или Унгария, която държи на нацията си и носи Европа от миналото си, въпреки неизбежните катаклизми и независимо от политическите теории. България – това е преди всичко смачкания от комунистите земледелец, избитата и забягнала върхушка и комунистическата формула: «дръж ги еднакво бедни и те са твои», безразлично дали са земледелци или интелектуалци. Гениалният трик на умъртвяващата уравниловка, от която те и днес берат плодовете си, подкрепена разбира се от национални качества като подмазване, кариеризъм, страх и африканска племенност (ако на някой му харесва повече – африканска родообщинност). За петдесет години те – комунистите – научиха българите дори и да обичат Русия, това извънпланетно проклятие за всеки, който й се е хванал на въдицата й. Русия е довела структурите, концлагерите , беднотията и преди всичко уравниловката – еднакво бедни означава еднакво тъпи.

Ако една партия иска да е дясна, тя трябва да се изправи пред комунистите във всичките им разновидности: Гоце Първанов, Бойко Борисов, Иван Костов, Волен Сидеров, Яне Янев, Сергей Станишев и цялата гангстерска машина зад тях.

Ако не сте готови за такава партия, значи не сте готови и толкоз. Чисто и просто трябва да сте готови да носите ярема си. Един път на сто години тълпата може да се събере и да дигне единствения си лозунг, с който да засвидетелствува, че не е умряла: VOX POPULI. И толкоз. Ако не сте готови за организирана защита, за партийна пропаганда и партийна омраза, значи няма да стане. За да сте десни трябва да им бръкнете безмилостно в очите и най-вече в джобовете и да им отнемете това, което ви принадлежи. Ако не сте готови, тогава трябва да си носите ярема – не е толкова трудно, свиква се. Да не би да сте правили нещо друго от 1944 насам?