Като за последно

Като за последно – май това е формулата, по която работи тройната коалиция седмици преди изтичането на мандата. Като за последно се разпределят излишъци, като за последно се субсидират червените кметове, като за последно се сключват сделки с медийни и други олигарси, като за последно се правят заменки и странни държавно-общинско-частни съдружия, като за последно се харчат пари за безумни проекти – сакън да не остане някой лев за следващия кабинет. Цялата тази работа прилича на пир по време на криза, но и на друга една приказка, в която става дума за плъховете и потъващия кораб.

Само дето политическите плъхове не се разбягват, не. Не им се плува там – в студените води на безвластието, между акулите. Те просто се снишават и си търсят удобна институционална дупка, за да се заврат там и да изчакат, докато дойде пак тяхното време. (Помните ли Тодор Живков? „Да се снишим, другари, докато отмине бурята”.)

Именно с разпределението на тези институционални дупки се занимава настоящото Народно събрание в последните дни от своето съществуване. Очевидно това е най-важната останала за свършване работа – или може би просто финален акорд, символен жест, който показва какво е било управленското верую на управляващите.

Кипи стахановски разпределителен труд – в редиците на тройната коалиция, разбира се. По ускорен график и с променени правила.  Няма вече три-пет-осем – тази формула е в историята. Има другари, които трябва да бъдат уредени, и интереси, които трябва да бъдат покрити. Пък и политическите съотношения вече са други. Както Делян Пеевски е вече в листите на ДПС, а не на НДСВ, така и в тези последни схеми Доган е прилапал седем възлови поста в държавните регулатори, а на царистите се падат едва пет. Логично: Соколът има бъдеще като стратегически партньор на БСП, а царят вече си е изиграл играта и изпял песента.

И се редят другарите. В надзорни комисии, институти, бюра, регулации и институции. Сигурно реденето не минава без търкания, но в крайна сметка се разбират – зер всеки получава по нещо. Само бъдещият шеф на БНБ виси – там за поста спорят Иван Искров, Пламен Орешарски и Георги Пирински. Не че мандатът на банковия шеф изтича, не. Ама могат ли остави толкова важна позиция в ръцете на бат Бойко и компания? Не могат. И са му намерили цаката – Искров ще подаде оставка предварително, за да може да бъде назначен нов шеф с нов мандат.

Едно тихо, безбурно и уютно местенце – Комисията за защита на конкуренцията. Тя щяла да приюти най-много депутати от БСП: Ненко Темелков, Диана Хитова и Евгени Иванов. Но се мисли не само за депутати – мисли се и за тези, дето трябва да прикриват гасенето на свещите. Поради което там е мястото и на говорителя на ЦИК Александър Александров.

А ето и едно важно и специфично местенце: Бюрото за контрол над използването на специалните разузнавателни средства. Органът, който казва правилно ли ДАНС и МВР подслушват българските граждани – или да. Може ли една толкоз отговорна дейност да се остави в ръцете на днешната опозиция? Не може. Затова Бойко Рашков, зам. министър на правосъдието от квотата на БСП, поема тази дейност – като измества бившия царски министър Антон Станков. ДПС също лансира внушително присъствие – зер те са хора с отколешен опит в специалните служби. Затова с тяхната квота там се очаква да попаднат дългогодишният член на избирателната комисия в Кърджали Мухидин Шабан – и Нестор Несторов, бивш  шеф на столичната прокуратура.

Реалните интереси на ДПС обаче са другаде. В надзора на дейности, в които се долавя звън на финикийски знаци. В управление „Застрахователен надзор” например – където на мястото на Ралица Агайн от името на движението ще седне Емил Атанасов. Този пост осигурява надзор над частните здравни фондове, в които се очаква да се завъртят към 500 милиона. Бива ли да се изпусне такъв келепир? Не бива – грях е.

И т. н., и т. н. Редят се и се разпределят местата, уреждат се своите хора, заемат се позициите. Цели 25 места на възлови постове се очаква да гласува българският парламент в последните дни от своито съществуване. Само да не си помислите, че с това се изчерпва бурната кадрова дейност по напускане на потъващия кораб. Не – това е само върхът на айсберга. Същата бушува по всички етажи на административната пирамида – по добрите български традиции, описани още от Алеко и непроменени оттогава. Само дето не се забелязва толкова – защото за назначението на някой забутан шеф на отдел не е необходимо да се занимава парламента. Достатъчен е и един министерски подпис.

След което мнозина се чудят как в България става така, че докато частния бизнес прави рестрикции и свива персонала си, държавната администрация се разраства. Разраства се, защото потъва кораба – и трябват много административни дупки за разни мишоци – да се свият там в някое забутано кътче на държавната трапеза, да мируват и да мърдат с ушички, докато отмине бурята.

Има разни хипотези за това с какво ще се занимава следващия кабинет в първите месеци на своето съществуване. Вече е ясен отговорът: ще се занимава предимно с чистене. С изриване на едни огромни, нетърпимо вмирисани Авгиеви обори.