Срещу Доган, но не и срещу турците

Доган счупи нагломера. Поканата “На който не му харесва да си ходи” парализира. По-важен е намекът за “нов възродителен процес”. За етническо напрежение в България се говори само когато Доган и Сидеров започнат да си подават топката. Единият стряска националистите с потурчване, другият- турците с побългаряване. И двамата печелят.

Доган използва оня гнусен епизод от историята на комунистическа България, защото друг аргумент няма. За двайсет години не е направил много за турското малцинство. Не потърси отговорност от виновниците за “възродителния процес” и се съюзи с техните наследници. Не построи  пътища, училища и болници в турско-езичните райони.  Броят на лекарите и адвокатите от турски произход не се е удвоил. Голямата част от догановия електорат все още живее бедно и изолирано. Шансът бяха европейските фондове, които бяха спряни заради чудовищната корупция в министерствата на ДПС.  Вместо да даде отчет на избирателите си, Доган внушава, че който е срещу него, е срещу турците. Това е лъжа.Никой освен Сидеровия цирк не е заставал срещу турското малцинство.

Като повечето българи, смятам “възродителния процес” за потресаващо престъпление.  Нямам никакъв проблем с новините на турски и всички  естествени права на турското малцинство. Отвращението ми от догановата политика няма нищо общо с етноса му, а с корупцията, с обръчите от фирми, с жестоката наглост, с европейския провал на България. Ако Доган се казваше Иванов, нямаше да го харесвам повече.

В действителност именно ДПС маргинализира българските турци. Манипулирайки страховете им, ги лишава от  избор и реално представителство в политиката. Нормално ще е да има турски имена във всички партийни листи. Като всички граждани и българските турци би следвало да могат да бъдат леви и десни, либерални и консервативни.  Да си срещу Доган не значи да си срещу турците. Точно наопаки.

Блогът на Никола Пенев - http://www.nicodile.eu/