Пробойна в големия шлем

Най-сетне една добра новина – България прекратява участието си  в проекта за нефтопровод "Бургас - Александруполис". Прекратява го с правителствено решение – сиреч окончателно и безвъзвратно. И въз основа на най-разумния довод: защото е финансово неизгодно.

Днес е черен ден за всички рубладжии и ратници от петата колона. Защото единият от трите “големи” енергийни проекта, върху които се крепеше вечната и ненарушима българо-руска дружба, отиде, та се не виде. В “големия шлем”, скроен от Путин и Първанов, зейна пробойна. В двустранните отношения пък се яви прецедент, невиждан от времето на Стамболов насам: малката България отказа да обслужи интересите на голямата империя.

Звучи оптимистично, но при малко по-внимателно вглеждане оптимизмът започва да се пропуква. Защото много отдавна се знае, че проектът боксува – и че самите му инициатори се колебаят дали да не му теглят чертата. Даже не веднъж и дваж се появяваха сигнали, че реално са му я теглили. Всъщност ние тържествено се отказваме от проекта тогава, когато е ясно, че ще струва много повече от предвиденото – и когато целия ентусиазъм за неговото осъществяване се е изпарил, а самият проект редом с проточилите се цели 12 години преговори, е оттекъл в миналото.

Още от самото начало беше ясно, че проектът е неизгоден. Щяхме да получаваме по някакви си трийсетина милиона годишно срещу огромния екологичен риск, свързан с него. Риск, който би могъл да съсипе българското Черноморие за десетилетия напред – и да провали единствения що-годе печеливш отрасъл от българската икономика – туризма.

Крайбрежните жители протестираха, организираха референдуми – в Поморие дори се събраха достатъчно гласове, за да кажат “не” на нефтената тръба. Изнесоха се десетки обосновани аргументи за това в каква степен нефтопроводът би застрашил екологичната сигурност на черноморската ни ивица. Кой знае защо обаче, тези аргументи не се оказаха достатъчни, за да се стиге до нужното решение – докато проектът още беше на дневен ред.

Очевидно той съвсем доскоро е бил на дневен ред – или поне руснаците са се правели, че е. Няма как да предположим друга версия – след като преди по-малко от два месеца Министерството на околната среда му даде зелена светлина, като одобри (след неколкократни отхвърляния) неговата оценка за въздействие върху околната среда.

В същото време не може да се отрече, че Бойко Борисов е бил критично настроен именно спрямо петролопровода. Тази критичност е странна – като се има предвид повече от колебливото му отношение към другите два “шлемови” проекта – АЕЦ “Белене” и газопровода “Южен поток”. Руската страна неколкократно даваше да се разбере, че разглежда тези три проекта в пакет – но днес можем с основание да се запитаме дали това е било наистина така.

Известно е, че руснаците не само забавиха, но и направо забравиха “Бургас-Александропулис” – и преориентираха нефтопроводните си блянове към друго трасе – “Самсун-Джейхан”, заобикалящо и Босфора, и Дарданелите. При това не се забелязаха яростни изръмжавания в нискочестотния спектър от страна на руската мечка – което обичайно се случва, когато някой я настъпи по интереса. Изглежда накрая просто оставиха руско-българо-гръцката проектна компания “Транс Болкан пайплайн”  на доизживяване – нещо като плашило сред иначе буренясалата нива.

За сметка на това се очертава друга една хипотеза, която не е за пренебрегване: че Русия стратегически се е отказала от най-маловажния си енергиен проект в България – като израз на добра воля – но срещу осъществяването на другите два. Аргументи в нейна полза има – ала човек трябва да помни: още през 2009 г., при първата ненадейна среща на Бойко Борисов с Путин в Полша, българският премиер неочаквано омекна в изяваното си в началото на мандата желание да стопира и трите проекта. И тогава не друг, а Владимир Путин даде да се разбере, че руската страна би могла да прежали “Бургас-Александропулис” за сметка на двата по-важни проекта – строежа на АЕЦ "Белене" и на газопровода "Южен поток".

Би било жалко, ако сега се осъществява подобна сделка. Жалко за Бойко Борисов, но и жалко за България. Нека все пак се надяваме, че това не е така – известни основания за това дава воят вляво – например мрачните прогнози на бившия икономически министър Петър Димитров за това, че бастисването на петролопровода е “доказателство, че ще бъдат погребани всички руски проекти.” Чул го Господ – по-добър геополитически шанс от това “погребване” надали може да има.