Два свята

           Добра новина е, че България се отказа от „Бургас-Александруполис”. Какво обаче предстои да стане с перлата в „големия шлем”.

            Заместник-генералният директор на „Росатом” Кирил Комаров повтори, че руското предложение за финансиране на АЕЦ „Белене” е уникално и че едва ли ще се осъществи в друга страна - „особено при сегашните икономически условия”.

            Тази увереност издава нетърпение. Без да вложим стотинка, ще получи построена с руски средства атомна централа, в която на всичкото отгоре ще държим дял от 51%. На Кирил Комаров му е трудно да си представи, че България ще устои на подобно изкушение. А може би си дава сметка, че надали друга държава от ЕС би приела подобна уникалност.

            Ще стане ли България - единствената страна от този съюз, на която може да се натрапи

            руската атомна „филантропия”.

            Затрудненията пред страните от ЕС са добре дошла възможност да се атакува през уязвимо пространство, което оказва най-малка съпротива. Такова, което се смята за добре настроено към икономическите интереси на Русия. На държавата, обитаваща това пространство или пък на пространството, наречено държава, се предлага алтернатива с трудно прикривано злорадство от „сегашните икономически условия” в ЕС. „Блудна” България би могла да бъде приласкана обратно в евразийския СИВ. И сега въпросът вероятно е не дали, а кога накрая българското правителство ще се поддаде на „изкушението”.

            Г-н Комаров е оптимист. Той казва, че изпълнителят на проекта „Атомстройекспорт” „може да чака колкото е необходимо, докато се намерят средства за строежа и потвърждава предложението на Русия изцяло да финансира АЕЦ „Белене”. Хладнокръвната готовност да чакаш, колкото е необходимо - сякаш изключва отказ. При положение, че едва ли е възможно натрапване на такъв проект в друга държава от ЕС, то предложението наистина е уникално.

            На каква цена

            и дали ще се осъществи – предстои да видим.

            Предстои обаче нещо съвсем реално – Европейската комисия може да глоби страната ни, ако тя не изпълни условията за достъп до транзитната си мрежа. Неспазването на регламента на ЕС за тези условия означава липса на конкурентен газов пазар и лишаване на потребителите от избор на доставчици. Глобата може да е 700 хиляди евро.

            Дребна подробност е, че точно клаузите от транзитните договори с „Газпром” са пречка да се приложи европейският регламент, насърчаващ евентуална конкуренция и оттам – избор за нас като потребители.

            Смирненски беше писал за два свята, от които единият е излишен. На България предстои да избере кой ще е излишният за нея. Защото те не могат да съществуват паралелно в безкрая. И защото изборът на един от тях ще предопредели бъдещето й.