БТАНю Йорк/Лондон, 8 декември /БТА/
Руският премиер Владимир Путин цинично доминира в политиката в Русия през последните 11 години и възнамерява да го прави още дълго време. Като се има предвид как смазваше независимите
медии и заглушаваше опонентите си, изглеждаше, че нищо не може да оспори властта му. Тогава обаче дойдоха парламентарните избори, в които изненадващо голям брой гласоподаватели ясно показаха, че са уморени от статуквото и от г-н Путин, пише "Ню Йорк таймс" в редакционен материал.
Вестникът отбелязва, че САЩ се нуждаят от сътрудничеството на Русия по редица въпроси, главно Иран, и че администрацията на Обама е взела правилното решение да се опита да рестартира
отношенията, но това не означава Вашингтон трябва да си затваря очите за авторитарните действия на Путин. Така че, беше хубаво да чуем как държавният секретар Хилари Клинтън изразява сериозна
загриженост, че вотът не е бил нито свободен, нито честен, пише изданието.
Оттогава обаче Вашингтон не е казал нищо за правителствените репресии срещу хиляди руснаци, които протестират срещу изборните измами. Над 1000 души са задържани, сред тях има много изтъкнати опозиционни фигури. Американската администрация трябва да продължи да говори, смята "Ню Йорк таймс". Ако имаме посланик в Москва, това със сигурност ще помогне, но сенатор Марк Кърк, републиканец от Илинойс, все още блокира одобряването на Майкъл Макфол.
Путин обеща да реформира правителството следващата година, но всъщност трябва да се вслуша в гласоподавателите, които искат реален шанс за политическо съревнование и икономически
възможности. За съжаление, той отдавна ясно показа, че гледа надменно на демокрацията, отбелязва "Ню Йорк таймс". И макар рейтингът му да спадна, той все още е над 60 процента. Урокът обаче от тази седмица е, че търпението на руснаците не е безкрайно - и изненадващо голям брой от тях могат да си представят света и след Путин, пише в заключение "Ню Йорк таймс".
Путин разбра това, което Мубарак можеше да му каже: не можеш да се бориш срещу Ютюб. Не и след като бързо се разпространиха видеозаписи със служители от избирателна комисия, които натъпкват урните с бюлетини, пише "Гардиън". Има обаче и разлики. Първо, Москва не е Русия. Големите протестни движения започват първо в Москва, а след това се разпространяват в други
градове, както стана в края на 80-те години на миналия век. Но това не е площад "Тахрир", нито е Украйна през 2005 г. Ако имаше стотици хиляди души по улиците на Москва, както и в Санкт
Петербург, Нижни Новгород, Екатеринбург и Перм - тогава може би. Засега обаче сме твърде далеч от това.
Демократите не се ползват с доверието на обществеността, след като нанесоха такива големи вреди на демокрацията, когато бяха на власт. Опозицията е без лидер. Освен това гневът на
гласоподавателите не е насочен към Путин, а към назначените от него хора. А самият Путин няма сериозни политически опоненти. Поне засега, пише "Гардиън".
Според британския вестник политическата криза в Русия, която е най-голямото политическо предизвикателство към Путин до момента, е резултат от грешките на Путин и на обезсърчените
гласоподаватели. "Гардиън" смята, че най-голямата грешка на Путин е обявяването месец преди изборите, че двамата с Дмитрий Медведев разменят постовете си. Това унижи гласоподавателите,
тъй като ги накара да се почувстват излишни. Другата грешка на Путин е, че отстрани от елита всички, които имат достатъчно влияние да представляват различен политически курс. Елитът е небалансиран и в него има тежест един-единствен човек, пише вестникът.
Според "Гардиън" Путин все още не е решил какво ще прави. Той може да продължи с репресиите и да потърси изкупителни жертви, или да вземе присърце посланието, което народът му отправя. Но това крие своите рискове. Няма да е лесно да се отделиш от измамниците и престъпниците в партията, ако самият ти можеш да бъдеш обвинен в същото в по-голям мащаб. Третата опция е Путин просто да се престори, че нищо не се случва, пише "Гардиън".
(БТА)
Вземете последните новини.png)
