Би Би Си; Константин фон Егерт* 7 декември 2011 г.
Не ставаме ли свидетели на "Руска пролет" през зимата? Това е въпросът, който моите колеги от САЩ и Европа постоянно ми задават през последните дни.
Не съм сигурен, че събитията в Русия ще се развият като тези в арабския свят, но едно е сигурно - на 4 декември станахме свидетели на възраждането на живата политика в Русия, за която всички мислеха, че е в кома.
Вече втори ден в Москва и в Санкт Петербург има продемократични митинги, каквито руските градове не бяха виждали от бурните времена на протестите в началото на 90-те години. И макар още да не е ясно какви ще са последиците от това, някои неща вече започнаха да се избистрят.
Тези избори де факто се оказаха референдум "за" или "против" партията на министър-председателя Владимир Путин "Единна Русия" и неговото десетилетие на власт.
Дори ако без никакви съмнения приемем официалните резултати за истински - каквито определено не са - това означава, че на управляващата класа в страната беше изпратен много сериозен сигнал.
Вотът този декември беше нещо като генерална репетиция за президентските избори в Русия, насрочени за март 2012 г.
Очакванията са Путин да бъде избран за трети мандат на поста, но изборите за Думата хвърлиха сянка върху тази перспектива.
Ако през пролетта Путин реши само да симулира предизборна битка, както при повечето от досегашните избори, доверието към него ще спадне още повече.
Путин можеше да предприеме рискован ход - да позволи истинско съревнование, следвайки нещо като актуализирана версия на своята стратегия - нещо, което според съветниците му, рано или късно ще се случи. Но ако го направи, ще трябва да се обяви за цялостна либерализация, а не за частична, и ще трябва да е готов да понесе доста критики.
Познавайки руския лидер, мисля, че това е почни невероятно. Както изглежда, Путин или ще трябва да сериозно да удари по несъгласните, или да се изправи пред нарастващото недоволство на масите и увеличаващото се разочарование сред управляващата класа от неспособността му да контролира положението.
Зараждащата се средна класа
Има и още няколко нови момента. Това бяха последните избори, в които все още контролираната от държавата телевизия играеше решаваща роля. Интернет прониква все повече в Русия и до 2016 г., когато започва следващият изборен цикъл, между 75 и 80 процента от избирателите ще имат достъп до интернет.
И въпреки че 80 или 90 процента от интернет потребителите сърфират в мрежата, само за да търсят клюки за известни личности, запознанства или изгодни сделки, хората с политическо самосъзнание сега разполагат със свободна трибуна, от която могат да дебатират и да се самоорганизират.
Разобличаването на изборните манипулации щеше да е немислимо без смартфоните, Фейсбук и Туитър.
Дейността на неформални сдружения във виртуалното пространство не само позволи самоорганизиране в "реалното пространство", но го направи и по-ефективно.
Поради тази причина възможно е управляващите да се опитат да приемат ограничителни законодателни мерки спрямо интернет - нещо, което ще наблюдаваме през 2012 г.
Това бяха и първите избори в Русия, на които зараждащата се средна класа в страната (независимите, говорещи английски език и използващи айпад, трийсетина годишни хора) наистина отиде да гласува.
Това е поколението, което се облагодетелства от бума в цените на петрола по време на двата мандата на Путин като президент от 2000 до 2008 г.
Но икономическата криза, политическият застой и корупцията ги накараха да се обърнат срещу режима.
Тези хора са малцинство, но малцинство, което е доста влиятелно в големите градове, а именно там тече истинският политически живот в Русия.
Те са бъдещето на Русия, а Кремъл ги загуби и то безвъзвратно.
Това може още и да не е "Руската пролет", но руската управляваща класа изпадна в криза на легитимността и аз не виждам как ще излезе от нея в скоро време.
*Константин фон Егерт е коментатор и радио водещ в радио "Комерсант".
(БТА)
Вземете последните новини.png)
