Агенция Ройтерс
Загреб, 9 декември
Хърватия ще подпише днес в Брюксел своя Договор за присъединяване към Европейския съюз. Така на 1 юли 2013 г. страната ще стане 28-та държава членка на блока. Тя ще бъде едва втората след Словения бивша югославска република, която ще се присъедини към съюза.
Следва кратък обзор на отношенията на Хърватия с ЕС:
1991 г. - Хърватия обявява независимост от комунистическа Югославия, но сръбското малцинство в Хърватия с подкрепата на югославската армия се противопоставя на това решение и завзема една трета от страната. Мироопазващиите сили на ООН и наблюдателите от ЕС стават свидетели на крехкото примирие в продължение на четири години.
1995 г. - Хърватските войници си възвръщат два бунтовнически анклава, за да контролират цялата територия на страната. През ноември е подписан мирен договор, с който се приключва войната в Хърватия и Босна.
1996 г. - Хърватия се присъединява към Съвета на Европа, независимо от критиките във връзка с информации за лошо състояние на човешките права, съмнителна свобода на медиите и некачествено управление на икономиката.
1999 г. - Франьо Туджман, първият президент и "баща на нацията" почива от рак, като по този начин отваря пътя за избори, които свалят неговата националистическа партия, Хърватската демократична общност от власт.
2000 г. - Реформистката коалиция печели властта и се опитва да постави Хърватия на пътя на европейската й интеграция. На конференция "ЕС-Балканите" в Загреб се заявява, че всички
балкански народи, осакатени от етническите войни и слабите си икономики, имат бъдеще в ЕС.
2001 г. - Загреб и Брюксел подписват споразумение за асоциирано членство, което призовава за решаване на въпросите за военните престъпления, завръщането на бежанците и установяването на сътрудничество с бившите врагове от региона. Хърватия обаче не успява да арестува генерал Анте Готовина, който се укрива, за да избегне съдебния процес в Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия.
2002 г. - Хърватия отказва да предаде бившия началник на генералния щаб генерал Янко Бобетко на Международния трибунал в Хага, като по този начин обтяга отношенията си с ЕС, въпреки
постигнатия напредък в сферата на икономическите и съдебните реформи. По-късно Бобетко е обявен за неспособен да се яви в съда заради здравословни проблеми, а следващата година почива.
2003 г. - Великобритания и Холандия отказват да ратифицират споразумението за асоциирано членство в ЕС на Хърватия заради недостатъчното сътрудничество на страната с трибунала в Хага. Хърватия внася официално кандидатурата си за членство в ЕС.
2004 г. - В знак на сътрудничество с трибунала в Хага Загреб предава на съда двама генерали от времето на войната и шестима босненски хървати. Европейската комисия дава на Хърватия статут на държава кандидат за членство и определя дата за начало на преговорите през март 2005 г., но подчертава, че Загреб все още трябва да предаде Готовина.
Март 2005 г. - Външните министри на ЕС отлагат началото на преговорите за членство на страната, тъй като съюзът остава разединен по отношение на оценката за сътрудничеството на Загреб във връзка с военните престъпления.
Април 2005 г. - Подкрепата за членство в ЕС в Хърватия пада под 50 процента.
3 октомври 2005 г. - Главният прокурор на трибунала в Хага Карла дел Понте казва на ЕС, че Хърватия сътрудничи напълно на трибунала в издирването на Готовина, като по този начин
премахва пречката за ЕС да започне преговори със Загреб. Хърватия започва преговорите заедно с Турция, като се надява да ги приключи навреме и да се присъедини през 2008 г. или 2009 г.
2005 г. - 2008 г. - Преговорите вървят бавно. Към края на 2008 г. Хърватия успява да затвори само седем от 33-те преговорни глави, които обхващат цялото европейско законодателство.
2008 г. - Хърватия обявява защитена риболовна и морска зона в Адриатическо море, като така обтяга отношенията си със съседите. Малко след това отстъпва, като посочва, че зоната не се отнася до държавите членки на ЕС. През декември държавата членка на ЕС Словения блокира напредъка на Хърватия заради граничен спор, датиращ още от времето на бивша Югославия. Обструкцията, която се отразява на почти една трета от преговорните глави, остава в сила до октомври 2009 г.
Юли 2009 г. - Премиерът Иво Санадер подава неочаквано оставка, като изтъква за причина бавния напредък на страната по пътя към ЕС.
Септември 2009 г. - Неговият приемник, Ядранка Косор, постига споразумение със словенския премиер Борут Пахор, вследствие на което Словения оттегля блокадата си още следващия месец.
2010 г. - Хърватия предприема борба срещу политическата и бизнес корупцията. Тя подвежда под отговорност няколко генерални мениджъри във водещи държавни компании, бивш министър
и вицепремиер, както и се прицелва в бившия премиер Санадер, който е арестуван в Австрия. Ходът на присъединителните преговори се ускорява значително.
Юни 2011 г. - Европейската комисия оценява, че Хърватия отговаря на всички критерии за приключване на присъединителните преговори с ЕС, включително и по отношение на най-трудните глави като съдебната политика и политиката за конкуренцията. Държавите членки решават на заседание на ЕС на 24 юни да приключат преговорите с Хърватия за членство, като определят
датата 1 юли 2013 г.
4 декември 2011 г. - Изборите в страната водят до ново лявоцентристко правителство, което насрочва дата през февруари следващата година за свикването на необходимия референдум за
членството на страната в ЕС. Проучванията на общественото мнение показват, че около 57 процента от гражданите подкрепят членството на страната в ЕС, докато около една трета не одобряват това.
9 декември 2011 г. - Хърватия трябва да подпише договора за присъединяване, който трябва да бъде ратифициран от хърватския парламент и от всичките 27 държави членки на ЕС преди
определената за присъединяване дата.
1 юли 2013 г. - Хърватия ще стане държава членка на ЕС.
(БТА)
Вземете последните новини.png)
