Жалби по големия шлем

“Някой твърде емоционално, лично, търси решение на големите енергийни проекти, а не предлага нищо.” С тези думи отиващия си псевдопрезидент Георги Първанов коментира решението на правителството страната ни да се откаже от участие в строежа на нефтопровода Бургас-Александропулис.

Според него въпросът за евентуални ползи или вреди от нефтопровода "Бургас-Александруполис" не бил станал предмет на сериозен експертен дебат. Очевидно псевдопрезидентът е пропуснал десетките анализи, правени от различни екологични организации при обговарянето на този проект, продължило повече от едно десетилетие.

И като че ли се иска висш експертен потенциал, за да проумееш, че този проект просто не може да бъде изгоден. Не може по простата аритметична логика – защото проект, в който ще инвестираш триста милиона евро според предварителните разчети (а реално вероятно два пъти повече) – за да получаваш някакви пършиви трийсетина милиона от транзитни такси, като с това подлагаш на огромен риск турситическия бизнес по цялото Черноморие – такъв проект просто не може да бъде изгоден.

Той е изгоден за Русия, която ще продава своя нефт. Изгоден е за Гръция, която ще го транспортира до средиземноморските потребители. Те биха печелили милиарди годишно от този проект, ако той би бил осъществен – само че няма да бъде, защото разходите по него са погрешно изчислени и се налага предоговарянето му. И защото само петролопровод й трябва на Гърция сега – както е цъфнала и вързала.

За България обаче не е изгоден. България само поема рисковете по преливането на нефта от ежедневно пристигащи танкери в тръбата – насред самото Черно море. И приема унизително подхвърлените трохици от двамата свои партньори.

Това беше ситуацията, в която ни насади българският псевдопрезидент с реализирания от него голям шлем в полза на руските интереси. Сега, когато решението на правителството не само отървава България от една опасна перспектива, но и въстановява достойнството ни на суверенна страна, същият този Гоце хленчи. Вопие за огромните несправедливости, сторени с посегателството над неговия голям шлем.

Носи от девет кладенци вода, та белким покаже на кремълските си господари, че си върши съвестно работата като техен резидент – и прави всичко възможно, за да отстоява техните интереси. Спекулира по най-безсрамен начин с чувствителни теми, които нямат нищо общо с идиотския петролопровод.

Чуйте го само: “Коя е алтернативата? Ако алтернативата е шистовият газ, моля това да бъде обяснено аргументирано пред българското общество.”

Шистов газ като алтернатива на петролопровода, който само ще минава през България, без да допринася с нищо за нейната енергийна сигурност?! Може би българският псевдопрезидент очаква, че сега българските еколози ще започнат да подскачат по улиците с крясъци: “Долу шистовия газ! Да живее Бургас-Александропулис!”

Впрочем нищо чудно някои да заподскачат, щедро финансирани от разни червени олигарси – защото шистовия газ наистина е алтернатива – на “Газпром” и неговите тръби, по които тече не само газ, но и руско влияние.

Истината е, че на българският псевдопрезидент изобщо не му дреме за нещастния петролопровод, чиято кончина бургаските рибари посрещнаха с радостни възгласи по крайбрежните кръчмици. Той знае много добре, че в Русия вече отдавна са го прежалили – и са се ориентирали към алтернативни трасета.

Не са прежалили обаче другите два – и именно там го стяга чепика. Говоренето за о бозе почившия петролопровод е всъщност прелюдия към голямата битка за АЕЦ “Белене” – за чиято съдба рубладжиите имат основания да се безпокоят, поне докато Дянков е вицепремиер и финансов министър.

И още на едно място го стяга чепика родния Гоце. Безпокоят го – и то много го безпокоят – събитията в самата Русия. Гризе го мисълта какво ще стане с неговия Big boss – ще остане ли още дълго начело на свидната източна сатрапия – или арабската пролет и цветните революции ще се преродят и там.

И тогава? Какво ще стане тогава, какво ще стане с мен – се пита Гоце, свикнал да мисли за всичко само в първо лице единствено число. Пита се, но не обелва зъб. Защото тая не е за говорене.