ПЪРВИЯТ БУРЕВЕСТНИК

Животът на Борис Бажанов е готов филм, и то такъв, че ще ви накара да се държите за стола докато ви изтръпнат ръцете. Това е първият болшевик от най-висок ранг, избягал от съветска Русия през 1928. Той всъщност е бил личният секретар на самия Сталин и секретар на политбюро. Думата «буревестник» в заглавието е използвана като подигравка с едноименното стихотворение на Максим Горки от английския автор Гордън Брук Шепърд,  чиято книга «Буревестниците» описва историите на първите бегълци от Съветския съюз и специално от сталинския режим, за периода от 1928 до 1938 година.

Бажанов е първият. Двете обстоятелства, които определят неговата изключителност, са: първо – работата му като личен секретар на най-голямото чудовище, известно досега на човечеството, и второ – самото бягство и живота му на Запад, главно във Франция. Като личен секретар на Сталин той работи от август 1923 до края на 1925. След това заема различни позиции в Политбюро от 1925 до самото му бягство през 1928.

Това са годините на съветското средновековие, когато страната е раздирана от опониращи фракции и борба за надмощие, раздута до непоносимост червена бюрокрация, робски труд на огромно концлагерно население и идеологическо насилие на всяка крачка. Най-изтъкнатият водач на руския преврат в 1917 Леон Троцки има огромен брой последователи,срещу които Сталин започва дългогодишна борба на всички нива. Абсурдът на тоя мъртво-роден идеологически и политически миш-маш се изразява в лозунга: «Мы новый мир построим!»

Като млад и интелигентен човек до самото си бягство Борис Бажанов е бил свидетел на целия цирк на болшевишките усилия да построи някакъв въображаем свят в една буквално смачкана страна, поставена на колене, гледал е яловата и раздута съветска бюрокрация и  умопомрачителните методи за държавно ръководство на болшевиките и лично на бандитската мутра на Сталин, изправен пред невъзможността да направи държава буквално от нищо. За един интелигентен човек не е трябвало много време да разбере абсурда, простотията и подлостта на методите на Сталин и неговото обкръжение, особено масовия терор и изчезването на хиляди хора. Той вече е усещал как засилващата се сталинска параноя е замитала в небитието един след друг хора от най-висшата болшевишка върхушка, военни и цивилни апаратчици и е усетил, че рано или късно ще дойде и неговият ред.

И така, в новогодишната нощ на 1928, пълен с невероятни документи за съветската върхушка, той преминава границата с Персия и започва да търси контакти със западни представители. Моментът е невероятно подходящ – граничните съветски власти и цялото местно съветско началство е мъртво пияно и изтрезнява едва след няколко дена. Разбират за бягството и в паника тръгват да гонят Бажанов в Персия. А Персия,читателю, е една пустинна страна, пълна с летаргични чалмалии, средновековен ислям и невероятен брой съветски емисари, тоест шпиони, тоест Персия е един потънал в прах коптор от времето на Халифатите (11-12 век). Шпионите, читателю, не са случайни: още в ония години съветското НКВД вече активно провежда същата политика на царски имперски интереси с непосредствени цели да пречи с всички сили на Англия в целия район, а с далечни цели излаз на Персийския залив.  

Ако прибавим следващите десет години до 1938 можем да кажем, че това е истинският и най-тъмен период на сталинизма в Съветска Русия. От 1933 най-гнусно участие в тоя период се пада и на българския комунист Георги Димитров, тъй като това са годините, когато той е бил генерален секретар на Коминтерна и точно през тия години Сталин унищожава поголовно цвета на руския и международен болшевизъм. От Коминтерна са унищожени три четвърти от неговия състав. Със знанието на Георги Димитров е унищожен и целият полски комунистически контингент в Коминтерна.

На север от Персия е Туркестан, където съпротивата срещу болшевизма има размери на въстание. Местните бунтовници, известни в историята като Басмачи, са подложени на масови разстрели от болшевиките. В Афганистан (не по-различен от днешния) един шах царува над порядъчен етнически калейдоскоп от племенни главорези, сред които с нюх за бизнес шетат... немски търговци, традиционно англофоби и поради това лесно склонни за шпионаж в полза на болшевиките.

В забравените страници на този район имат място и огромният брой болшевишки шпиони, както на НКВД, така и на Коминтерна, работещи усърдно за създаването на последователи на комунизма и за създаването на комунистически партии. Това е времето на така наречената «ислямска болшевизация», на която отначало е бил симпатизант и Кемал Ататюрк. Компартии -колкото и примитивни, се основават и в Персия, и  в Кюрдистан с главна цел борба срещу ненавижданата от Сталин Англия. (Да си спомним, че тази ненавист му попречи да приеме за сериозни предупрежденията на Англия за очакващото го нападение от Хитлер). От там води началото си сегашната Кюрдистанска Комунистическа Партия и нейната дълга традиция в изкуството на тероризма.

Целият район и главно Персия е гъмжал от руски болшевишки шпиони, чиито пари – много пари, са използване на информацията от персийското правителство и всички посолства – английското, германското и всички останали, чрез подкупната персийска върхушка. 

Сталин е побеснял, когато е разбрал за бягството на Бажанов. За неговото хващане той пуска цялата възможна крайгранична охрана на НКВД, както и емисарите си в Персия. В гонката се включва дори и съветският консул в Техеран.

Бажанов има предимство с бягството си през новогодишната нощ, макар и пеша. Подкупни местни онбашии го прекарват на мулета през планините, симпатизиращ персиец-бизнесмен му предоставя колата си и след няколко близки разминавки с преследващите го НКВД-исти той стига до границата с Индия, където го поемат балуджистанците и го предават на англичаните.

След няколко месеца лесен живот в колониална атмосфера и разговори, те го изпращат в Англия, а от там във Франция, в която той е поискал да се установи. По следите на Бажанов Сталин пуска и специалиста на НКВД по източните територии Георги Агабеков, колоритен арменец с познания на турски и персийски езици, отговорен за хващането и убийството на водача на Басмачите в Туркестан. Агабеков по време на бягството е бил резидента на ГПУ (Главное Политическое Управление) в Техеран.Най-любопитният факт в тая история е, че Агабеков не само не прави нищо за унищожаването на Бажанов, но дори и сам остава на Запад и обменя детайли за плановете на Сталин с него. В 1931 той пише и книгата “OGPU – the Russian Secret Terror”. 

Тоя руски таен терор, читателю, не се отнася до някакви смъртни врагове на руския комунизъм, а до неимоверно голям брой хора, по-голямата  част от които са комунисти от всички слоеве на тази страна. Терорът продължава с още по-големи размери след 1933, когато в Москва минават показните процеси и на сцената излиза и един особено жалък балкански слуга на Сталин – Георги Димитров. Между 1933 и 1938 Сталин унищожава и две трети от целия Коминтерн, за което тоя генерален секретар и «герой» явно е знаел и си е траел,  както е унищожен и целият комунистически контингент на Полша, чийто списък минава през ръцете на Георги Димитров.

За българския читател Бажанов е особено ценен като исторически източник, тъй като в спомените си под заглавие  «Bazhanov and the Damnation of Stalin» има едно изключително споменаване:

Както тези двама евреи-болшевики, Сталин е използвал изключително много руските евреи в ГПУ и НКВД, особено във външното разузнаване. Очевидно поголовната чистка на евреи, болшевики или не, още не е започнала през 1930 година. Според някои спомени, Сталин е подготвял тоталното унищожение на съветските евреи след Втората Световна война, но това така и не е станало.

Въпреки че Сталин се опитва няколко пъти да убие Бажанов, той не успява. Бажанов умира през 1983, не много преди разпадането на изкуственото образувание под името Съветски съюз.