Ирландия - мир, размирици и рецесия

Дъблин, Белфаст, 11 декември 

Навършиха се три години от кончината на "келтския тигър", както  бе прието да се нарича икономическото чудо, сътворено в Ирландия.
Парламентарните избори, произведени през тази година в двете части на разделения остров, потвърдиха статуквото в Белфаст, но смениха управляващата коалиция в Дъблин.
Изборите на север бяха вот в полза на стабилността и спокойствието. За първи път от 40 години събранието на Северна Ирландия завърши пълния си четиригодишен мандат, а изборите за нов местен законодателен орган бяха концентрирани върху социално-икономическите проблеми на британската провинция, които  еднакво засягат протестанти и католици, лоялисти и републиканци.
Демократическата юнионистка партия (ДЮП) остана водещ партньор в правителствената коалиция. Шин Фейн (ШФ), която е общоирландска националистическа и републиканска партия, консолидира позицията си на втора политическа сила.
Третият член на коалицията, Партията на алианса (АП), има деликатната задача да поема онези министерски портфейли, които на този етап са политически неприемливи за двете големи управляващи партии. Типичен е примерът с министерството на правосъдието, което едновременно отговаря за полицията и за затворите. Те са два от основните инструменти за борба с остатъчните формации на нелегалния републикански екстремизъм и са смятани сред католическото малцинство за символи на насилието  от епохата на 30-годишната гражданска война през втората половина на миналия век, която официално се бележи с евфемизма "размириците".
Консолидацията на мирния процес не бе посрещната добре в средите на републиканците дисиденти, които след разоръжаването на главната паравоенна формация ИРА-И (Ирландска републиканска
армия - извънредна) се прегрупираха за продължаване на въоръжената съпротива с цел пълното изтегляне на британските войски и създаване на "Обединена ирландска социалистическа република". Те реагираха с бомбени атентати и с убийства на британски военнослужещи и местни полицаи, между които и католици.
Най-активна във въоръженото насилие на този етап е новосъздадената групировка ОНХ (Огли нъ Херън, Oglaigh na hEireann), чието наименование в превод от ирландски език означава едновременно "войници, бойци, доброволци на Ирландия". Името датира от 1913 година, а от 1922 година е неизменно използвано от всички разроили се групировки на ИРА.       

В Република Ирландия обаче това е официалното ирландско название на въоръжените сили на страната, които на английски език се наричат Сили за отбрана (Defence Forces) и включват сухопътни войски (Army), военноморска служба (Naval Service), военновъздушен корпус (Air Corps) и резервни сили за отбрана (Reserve Defence Force).
Оскъдна е информацията за ОНХ. Твърди се, че тя разчита на доброволци дисиденти с боен опит от редовете на ИРА-И, ИРА-Д (действителна) и ИРА-П (приемствена), като не е изключено в нея да присъстват и елементи от разформировалата се ИНЛА (Ирландска национално-освободителна армия). Набира кадри най-вече сред младежите. Тази смесица от поколения проличава в планирането и
осъществяването на атентатите. Засега ОНХ декларира отказ да създава свое политическо крило,
което прави групировката още по-недостъпна и непредсказуема. Тя остава главна заплаха за мирния процес в Северна Ирландия. Мирният процес на север не фигурира сред политическите приоритети на Дъблин, чиято главна грижа е излизането от рецесията.
Силна правителствена коалиция и отслабена опозиция характеризират новоизбрания парламент на Ирландия. Умерено консервативната партия Фина Фойл (ФФ) отстъпи управлението на подчертано консервативната Фина Гейл (ФГ), понесе главния удар от прогнозирания наказателен вот и изхвърли в
извънпарламентарното небитие съюзниците си от Зелената партия (ЗП), която загуби всичките си депутатски места. Лидерът на ФГ Енда Кени оглави коалиционно правителство с участието на Лейбъристката партия (ЛП) и разполага с абсолютно мнозинство в парламента. Запазена бе формулата "консерватори плюс левичари".
Срещу двупартийната коалиция, разполагаща със 113 места, стоят 53 депутати, които обаче не съставляват единна опозиция. Първо, не всички принадлежат към самостоятелни партии, тъй като 15 от
тях са независими. Второ, само още две партии формираха свои парламентарни групи - ФФ и Шин Фейн (ШФ). Ръководството на ФФ обяви, че партията ще подкрепя всички "разумни усилия" на новото правителство за извеждане на страната от кризата. То бе принудено да направи това изявление, защото кабинетът на Енда Кени наследи от предшественика си антикризисна правителствена програма, която вече бе утвърдена от ЕС и МВФ.  Ситуацията обаче е парадоксална, защото ФФ не може да критикува новото правителство за това, че изпълнява изработената от нея програма.
Само ШФ остана като организирана опозиционна сила, след като изигра решаваща роля за консолидирането на мирния процес в Северна Ирландия и разоръжаването на ИРА-И, а сега постигна
най-големия си изборен успех в републиката, където от 4 увеличи на 14 своите представители в парламента. Първоначално синдикатите реагираха невъзприемчиво на синьо-червената коалиция ФГ-ЛП. Вярно е, че в превод от английски "лейбъристка" означава "трудова" партия, а официалният й цвят е червен, но тази символика отдавна е изпразнена от първоначалното си идеологическо съдържание. Освен това двете партии са си партнирали многократно в правителството още от 1948 година.
Ирландските синдикати са влиятелни в обществения сектор и  по-слаби в частния. Държавните служители бяха утешени с обещания за периода до 2014 година и това едно от обясненията за липсата
на масови и продължителни протести в Ирландия, за разлика от Гърция. Другият фактор е ирландският прагматизъм или, както мъдро се изрази дъблински шофьор на такси "сега и да протестираме все едно, че разместваме столовете около масата, която остава празна". Правителствената коалиция също е израз не на идеологии, а на прагматизъм, който се проявява в последователния стремеж към преразглеждане на условията по заемите от МВФ и от ЕС. През ноември миналата година Ирландия бе принудена да поиска заем от 67,5 милиарда евро от ЕС и МВФ, за да спаси от банкрут трите най-големи банки в страната. Това тласна държавния дълг към зашеметяващите 118 процента от БВП.
Освен с държавния данъкоплатците са обременени и с така наречения дълг на домакинствата, който миналата година възлизаше на 185 милиарда евро или 119 процента от БВП. Вярно е, че за две години той бе намален от предишните 203 милиарда евро, но все пак остава два пъти по-висок от средния доход на едно ирландско домакинство.
ЕС и МВФ изискват от правителството в Дъблин през 2012 година да намали бюджетния дефицит от 10,3 на 8,6 процента. Вместо коледен подарък ирландците ще получат още 3,8 милиарда евро съкращения на държавния бюджет, увеличена от 14,3 на 14,5 на сто безработица и значително намалена от 2,3 на 0,9 процента  прогноза за растеж на БВП през Новата година. Ангела Меркел единствена се опита да окуражи Ирландия със закъснялата похвала, че са "великолепен пример" как страна може  да се измъкне от кризата с дълга. По-важен бе нейният стратегически призив за финансово федериране на Европа. Превръщането на ЕС във "финансова федерация" означава отстъпване на  национален суверенитет в областта на бюджетната политика, която да бъде централизирано управлявана и
санкционирана от Брюксел. За ирландците, а вероятно не само за тях, това е болезнено место.
Ирландия е единствената страна, в която по конституция всеки нов договор или промяна в действащ договор на ЕС трябва да бъде подложена на референдум. Последните два договора - от Ница и от
Лисабон - бяха най-напред отхвърлени и после прегласувани на втори референдум.
Правителството в Дъблин отлично знае, че ирландското общество исторически приема лишения и дори страдания, само ако те се оправдани с постигането на единна цел, каквато е извоюването,
запазването или възстановяването на националната независимост и суверенитет. Оттук тръгва и стратегията на управляващата коалиция спрямо намеренията на някои страни да наложат нови
икономически правила в ЕС.
Премиерът Енда Кени предварително заяви, че не вижда смисъл в бързото изготвяне на нов европейски договор. Това мнение се споделя и в други европейски столици, макар и по различни причини.
Ясно е, че и при най-ускорена процедура брюкселската бюрокрация няма да може да задейства още по-тромавите национални  бюрокрации, за да се формулират и ратифицират спешни мерки за
спасяване на еврото. Остава вариантът за поправки в Лисабонския договор, но и в двата случая Ирландия съзира печеливша ситуация. Дъблин възнамерява да предяви на европейските си партньори
почти ултимативно искане в духа на "ние първи се натоварихме с  непосилно бреме да браним еврото и нашите гласоподаватели са недоволни от европейската непризнателност, следователно, или ще
преразгледаме и облекчим условията по нашите заеми, или отново ще гласуваме "против" на неизбежния референдум". Последните проучвания на общественото мнение сочат, че 47 процента от ирландците са вече готови да гласуват "не" на референдум, 55 на сто са недоволни от ръководството в Брюксел, но все пак 67 процента държат да останат в ЕС. Ирландците са справедлив народ, те никога не говорят добре за околните, е казал още през 18-и век съставителят на първия английски тълковен речник Самуел Джонсън.
 

(БТА)