"Правилата на доминото"

Западни медии твърдят, че в Русия се извършва не революция, а еволюция. Нали революциите са белязани от оръжие, жертви и кръв. Надежда е да си представи човек, че Русия би могла да се промени и да излезе извън имперския и комунистическия стереотип. И двата - агресивни по природа към външния свят. Както имперският в миналото, комунистическият в недалечното минало, така и днешният руски - все някого търси да освободи, да контролира и да ръководи. Това включва и контрол над собственото население.

            Само че след предрешения избор чашата преля. Надеждите са едно, а реалността – съвсем друго. По определени ширини демокрация в истинския смисъл на думата не е възможно да се състои. Не и преди дълги и мъчителни обстоятелства. На един китайски площад бяха убити хора. Не, че в Китай се установи демокрация след тези събития. Методът на пробата и „грешката” обикновено заплащат дързостните заявители за промяна. Но ако след пробата следва грешка, все някога може да настъпи и пробив в системата. За такъв пробив не е достатъчно еднократно усилие, нито краткосрочни протести. Усилията и протестите обаче могат да заседнат като кокоши трън в петата на властта и непрекъснато да напомнят за себе си – с всички произтичащи от това рискове в страна, където с журналисти, правозащитници и други несъгласни се разправят безцеремонно. Дано нищо не се случи с Алексей Навални.

            Във всеки случай сега в Русия се заяви стремеж към нещо ново. Налице са не единични, а масови протести. Дори да е разнородно ядрото им и да не обещава трайна сплав, тези протести обещават главоболия за „Единна Русия”. „Еволюция на общественото съзнание”, не революция – така нарича протестите американският „Washington Post”.

            „Червените ескадрони” на пропагандата и статуквото могат да тежат над необятната страна. Нали наложиха това статукво с кървавата си безпощадна революция, обрекла милиони на гладна смърт. Достоверен белег за началото й са дневниците на Зинаида Гипиус. Те свидетелстват за разпад на образователната система от самото начало на революцията. Приоритет в училищата става изучаването на идеологията на марксизма и на победилата революция – за сметка на всичко останало. Това е основата, върху която се надгражда още и още идеология. От пусто – в празно.

            Днес човек може да си даде сметка колко смешни са диктаторите в днешната епоха на съвременни технологии и връзки – липсващи в миналото. С колко по-голяма сила би изпъкнала например нелепостта на родния правешки диктатор, радетел за всеобщо оскъдно равенство под върховете на партийния Олимп – недостъпен за простосмъртните. Така както недостъпно за тях остана снабдяването с чисти и безопасни продукти след аварията в Чернобил през 1986. За тях беше достъпна единствено приспивната песен, че всичко е наред и опасност няма.

            Който иска – да вярва.

            Днес всеки може да открие в мрежата епизода с дружното освиркване на днешния министър-председател и утрешен президент на Русия. Да, това не е доказателство, че системата ще бъде преобърната и че примерно през март един от кандидатите за президент ще бъде Гари Каспаров, Григорий Явлински или Борис Немцов. Не е доказателство, че Михаил Ходорковски ще излезе от затвора, нито пък, че ще се разсеят тайните около убийствата на Анна Политковская и Литвиненко. Но все пак е нещо, което заслужава внимание и не може да се отмине току-така, нито да се омаловажи.

            Съгласна съм, че днешните протести в Русия не са точно еквивалент на „арабската пролет”. Последната засега вещае главно установяване на ислямска зима. Не всеки протест води до градивно начало.

            Има една българска поговорка, че „където е текло – пак ще тече”. Добросърдечна поговорка – в смисъл, че утвърждава традициите. Но ако традициите вещаят само зима и лед, контрол и агресия, ако в тях крехкият стрък на демокрацията не се полива, а се прегазва, за да я направи регулирана и управляема – тогава какво може да се очаква.

            Без извънредна надежда, но с очакване за развитието на събитията в Русия, не мога да не припомня принципа, по който действа китайската капка. За нейната безмилостна сила, която рано или късно ще издълбае своята следа.

            Ако и това не помогне, остава да се уповаваме на третия закон на физиката. А той гласи, че на всяко действие отговаря равно противодействие. Рано или късно. Възможно е пък времето на това противодействие вече да настъпва. Напук на всички досегашни традиции. Дай боже да е така. Ако не сега – по-късно. Но все някога. Безпокоя се за това, защото пъпната връв на България с тези събития още не е прекъсната. Няма изгледи и за Институт на националната памет.

            Все пак Берлинската стена – срамен символ на едно статукво, беше срутена. Всяка държава, попаднала под „уюта” й, избра своя път и днес е там, където е избрала да е.

            Междувременно Войчех Ярузелски – генералът, който навремето установи военно положение в Полша и днес е на 88 години, се извини на своите сънародници.

            Засега доминото в България е устойчиво.