Българските Азефовци

Дуото Юруков-Радонов стартира явление второ от позорището, целящо разбиването на синята коалиция и респективно окончателното съсипване на СДС. Вчера стана ясно, че Радонов е внесъл жалба във Върховния административен съд (ВАС), с която се оспорва решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) за назначаването на представител на СДС в Районната избирателна комисия (РИК) в Благоевградския избирателен район. Цинизмът на тази акция се състои в нейната мотивация: черно на бяло е заявено, че представителя на СДС  там е назначен без съгласието на Юруков.

Очевидно тези двамата няма да мирясат. Радонов е внесъл жалбата с пълномощно от Юруков – като при това е отправил публично предупреждението, че ще внася такива жалби при всяко назначаване на представител на СДС в Районните избирателни комисии. Самият Юруков пък е дал да се разбере, че ще внесе отново документите за регистрация на СДС и на себе си като председател - и за парламентарните избори. Мъглявия аргумент, който е посочил в отговор на въпрос на “Капитал” е, че "СДС трябва да бъде регистрирано за изборите, за да не загуби държавната субсидия и помещенията за партийни клубове".

Казаното е добре премерено плашене – за тези от апарата на СДС, за които субсидиите са по-свидни от идеите. И дава вече своите плодове: секретарят на СДС-София Личо Гогов е поискал официално да бъде разтрогната синята коалиция и СДС да се яви самостоятелно на парламентарните избори.

Трябва да си наистина много тъп, за да не разбереш, че такава стъпка – след всичко случило се досега, след възраждането на надеждите на стотици хиляди избиратели в някаква по-цялостна и смислена алтернатива на комунистите, ще бъде наказана от разочаравените и отвратени за пореден път сини привърженици – и ще изпрати и СДС, и цялата реално съществуваща десница в небитието. Не познавам лицето Личо Гоцев и не знам дали наистина е толкова тъп, но за другите двама герои от драмата съм убеден, че не са. Не са толкова тъпи, но са толкова подли – и нещо повече, безмерно подли са. Като Азеф. Ако не знаят за какво говоря, да прочетат историята на руските есери, които Е́вно Фи́шелевич предаде на руската охранка – и които именно го определиха като “крал на провокаторите на ХХ век”.

С двамата родни Азефовци работата става наистина дебела. Съвсем очевидно е, че техните действия са съгласувани с акцията на Софийски градски съд, който очевидно съвсем не споделя мотивите на по-висшестоящата инстанция – Върховния административен съд, който отмени регистрацията на “тяхното” СДС – подадена с фалшива подписка и печат. Вместо след това решение да впише Мартин Димитров в съдебните регистри, СГС просто блокира делото за неизвестен срок и по неизвестни – или по-скоро добре известни причини. (Прочее това е поредния парадокс в правосъднита ни система – една по-нисша съдебна инстанция да отказва да се съобрази с логиката на решението на по-висшата.)

В случая вече не става дума за това, че благодарение на тях СДС за пръв път в цялата си история няма да има възможността да участва пряко в парламентарни избори. Не става дума и за това, че очевидно тази двойка гласи регистроцията на едно фалшифицирано СДС, чиято единствена цел ще бъде да обърка избирателите и да прахоса колкото може от техните гласове.  Става дума за нещо доста по-сериозно: за отнемане на демократичния контрол над изборния процес.

Ако съда и респективно ЦИК уважат тези жалби, внесени за всичките избирателни райони – а ако се съди по досегашното развитие на събитията, нищо чудно да ги уважат – то тогава районните и местни избирателни комисии ще останат без представители на СДС. Разбира се, няма как да препънат ДСБ – но техните структури не покриват цялата страна – и особено ги няма в контролираните от ДПС райони. Излишно е да казвам каква е крайната цел на всичко това. Казал го е още Алеко: гасене на свещите. Казано на днешен език: манипулиране и фалшифициране на изборите.

Може би е излишно да се спирам на другия голям въпрос: защо? Както е казано в библията: по делата им ще ги познаете. Лошото на тази мъдрост е, че няма как да ги познаеш предварително. И именно тази невъзможност трябва да бъде коментирана.

Трябва, защото нищо не предполагаше подобно развитие на нещата. Пламен Юруков сам се отказа от състезанието за лидерския пост, при това с мотива, че не бил добре приет от редица местни седесарски структури – и прие избора на Мартин Димитров без каквито и да било възражения. Пламен Радонов пък беше избран в Националния изпълнителен съвет – най-висшия изпълнителен орган; решението за създаване на синята коалиция бе взето с легитимно гласуване. След първите жалби на полезния ненормалник Гацев, Юруков не веднъж и два пъти гарантира – при това публично, че няма да създава проблеми при легализацията на легитимните решения на партията. Логиката на тяхното поведение бе рязко променена от момента, в който бе създадена синята коалиция. И бе променена в посока, която няма нищо общо с техния личен интерес – а има общо с нечий друг, за когото разпадането на синята коалиция и затриването на СДС е жизнено важно, е въпрос на оцеляване. Кой ли ще да е този “друг”, дето върти на пръста си хем Юруков и Радонов, хем Светлин Михайлов и подопечния му СГС?

Оставям ви сами да си отговорите на този въпрос. Но няма да отмина друго едно, съвсем не маловажно обстоятелство. Подобен род действия не се предприемат заради черните очи на някого. Предприемат се или срещу заплащане, или под принуда – вследствие на определени зависимости. Справка – отново Азеф.

Ще напомня: когато Пламен Юруков беше – с извинение – лидер на СДС, той влезе в тежък конфликт с вестник “Демокрация”, който си позволи да даде трибуна на недоволните седесари от Родопите, станали свидетели на подмяната на местни лидери с фигури, добре известни като приближени на ДПС. Тогава главният редактор на вестника Георги Даскалов в течение на няколко броя публикуваше една силуетна снимка с пояснението, че двата силуета в нея са ченгетата в СДС. В крайна сметка Пламен Юруков бе принуден да разпознае в единия силует себе си – той нарече това провокация и закри вестника. По-късно поиска службите да се произнесат по въпроса имал ли е нещо общо с тях. И те се произнесоха: нямал бил нищо общо. С ДАНС например.

Едно дребно напомняне: Юруков е достатъчно млад, за да не бъде подозиран във връзка с ДС. Но и достатъчно възрастен, за да понатрупа стаж в тайните служби след промените. Търговията с кафе е доста особен бизнес – а той се справи забележително добре, като помете оттам дори протежетата на Богомил Бонев – е, след като същия престана да бъде министър. Подобен успех трудно се постига без някоя и друга услуга за службите. Не твърдя нищо, само предполагам. И (се) питам: как мислите, дали ако към ДАНС бъде отправен въпроса дали лицето Х има нещо общо с агенцията, а въпросното лице е техен действащ агент, отговорът ще бъде положителен?

Моето мнение е, че не. Би бил положителен, ако въпросът бъде зададен от комисията по досиетата – но ако бъде зададен от самия агент? Дали път ДАНС няма да предпочете да му осигури алиби? Във всеки случай сигурно е едно: няма как да бъде положителен, тъй като тогава ДАНС би издала държавна тайна, за което нейния ръководител би могъл да бъде съден. Справка – Румен Петков. И още една дребна подробност: дори и въпросът да бъде зададен от комисията по досиетата, ДАНС може да откаже отговор, като се позове на закона – стига неговия агент да е на достатъчно високо ниво в йерархията на агенцията. Например началник отдел.

Тези разсъждения, разбира се, не доказват, че Пламен Юруков е колега на Алексей Петров, след като евентуално е изкарал сериозен стаж като агент на НСС, топейки свои конкуренти в търговията с кафе. Те не доказват нищо и са само предположения. Но основателни предположения – защото един агент е разпознаваем преди всичко по своите действия, както и по интересите, които тези действия защитават. Те показват и доказват много. Бих казал – всичко. Справка – Азеф.