Момчило Пантелич, в. "Политика"
След дълго упражняване на умението "да се правим на англичани", намерихме достойни последователи сред жителите на острова - те започнаха да се "правят на сърби". Национално
поставените препятствия пред промените в режима на международното политическо движение отдалечиха и тях, и нас от Европейския съюз.
Барикадите и приключенията в северно Косово отложиха решението за нашата кандидатура за членство, а за англичаните членството бе отслабено, тъй като те поставиха бариери пред външното регулиране на оборота в лондонския финансов център. Приличаме си и по увереността, че ние сме прави и сме жертви на германската неотстъпчивост.
Циниците намекват, че стечението на обстоятелствата е сближило позициите /между сърби и англичани/ повече отвсякога от времето след Втората световна война. Същите смятат, че Германия
е израснала в сила, която отново крои съдбата на континента поне толкова, колкото преди 20 години, когато след премахването на своето и общото разделение на запад и изток, бе сред първите страни, признали отцепванията от СФРЮ, след които последва и разпадането на СССР.
Тези сравнения естествено са преувеличени. За по-голямото външно ангажиране на Германия сега много повече настояват други, отколкото самата тя, на която вътрешният и континенталният ред
бе наложен и с който тя свикна и с него достигна до водеща позиция.
Много повече се страхувам от пасивна, а не от могъща Германия, заяви неотдавна Радослав Шикорски, ръководител на полската дипломация, страната, която в момента председателства ЕС и която въз основа на горчивия си опит би имала повече основания за подозрителност към активността на съседите.
Тъкмо на срещата на върха в Брюксел Германия разсея страховете на Шикорски, но увеличи нашите неволи и неволите на Обединеното кралство. Смята се, според убедителни източници от различни страни, че именно Берлин е издействал да бъдат отклонени претенциите на Белград и на британците, които е сравнил с различните барикади пред укрепването на единството, олицетворено от Брюксел.
Отдавна не съм виждал толкова много първи букви "Б" на едно място - Белград, Брюксел, Берлин, барикади /смятайки и британските/. С тях вървят банкрути, борси, банки, Бял дом, Балкани, Бундестаг, болести. Предстои ни да създадем план "Б" , за да влезем в "Б" отбора, което се вижда в сегашното
разслояване на Европейския съюз. Остава да се види дали към тях ще се присъединят бог, блог, братя.
С право ще си помислите, че с отправката към първите букви на столици, феномени и институции прибягвам към медийни трикове и избягвам да кажа какво ни очаква след като се провали
надеждата, че девети декември ще бъде ден, в който ще ни бъде потвърдено, че сме на прав път към по-добър и сигурен живот. Ще ви кажа какво ни очаква сбито в четири точки.
Първо, смятам, че сме заслужили да станем кандидат за членство в ЕС, тъй като сме изпълнили всичко - от изпълнението на задълженията към трибунала в Хага до исканията да се намери
компромисно решение за Косово.
Второ, за пръв път една страна - Германия, си издейства ключово надмощие в насочването на ЕС, което се превърна в пречка за плана на Сърбия да стигне с компромис до изход за статута на
Косово.
Трето, Германия се посвети на ускоряването /с поставянето на условия на Сърбия, които са предвидени за следващите фази/ на решаването на косовския въпрос, за да покаже, че не я е страх и
от сблъсък с Великобритания по важни въпроси като регулирането на финансовите потоци.
Четвърто, ако постигнат успех в спасяването от кризата на притиснатия ЕС, германците може да станат фаворити за нова постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН, а и за получаване на Нобелова награда за мир, а ако не успеят - ще бъдат обвинени в съучастие в глобалната катастрофа, която се предвижда в случай на крах на еврото и всичко онова, което то означава, не само като валута.
Нищо от това не ме тревожи толкова, колкото мисълта, че Сърбия в своите вътрешни и външни спорове би могла по-скоро да се вмести в разширен Близък изток отколкото в разширен Европейски съюз. Да се превърне в част от кошмара, за който постоянно, там от шест десетилетия, а тук от две, се обявяват решения, които и досега не са изпълнени.
Не бих искал да пиша за предизвикателствата към Сърбия, за които пише на по-специализираните страници на нашия вестник. Искам само да кажа, че на нас вече не ни помага "да се правим на англичани", както казват анализаторите, а и на тях не им помага да се правят на сърби.
Необходима е нова политика, която ясно ще каже, че отдавна сме изгубили битката за Косово и от това произлиза, че трябва да се откажем поне от две "патерици". Първата ни натоварваше с
твърдението, че в мира губим онова, което спечелихме във война, докато ние не изгубихме войната. Втората ни успокояваше с поуката да се правим на англичани до момента, в който и те не станаха губещи в ЕС, където ние разчитаме поне с времето да получим печалба.
(БТА)