Сърбите като англичани, англичаните като сърби

     След дълго упражняване на умението "да се правим на англичани", намерихме достойни последователи сред жителите на острова - те започнаха да се "правят на сърби". Национално
поставените препятствия пред промените в режима на международното политическо движение отдалечиха и тях, и нас от Европейския съюз.
     Барикадите и приключенията в северно Косово отложиха решението за нашата кандидатура  за членство, а за англичаните членството бе отслабено, тъй като те поставиха бариери пред външното регулиране на оборота в лондонския финансов център. Приличаме си и по увереността, че ние сме прави и сме жертви на германската неотстъпчивост.
    Циниците намекват, че стечението на обстоятелствата е сближило позициите /между сърби и англичани/ повече отвсякога от  времето след Втората световна война. Същите смятат, че Германия
е израснала в сила, която отново крои съдбата на континента поне толкова, колкото преди 20 години, когато след премахването на своето и общото разделение на запад и изток,  бе сред първите  страни, признали отцепванията от СФРЮ, след които последва и разпадането на СССР. 
    Тези сравнения естествено са преувеличени. За по-голямото външно ангажиране на Германия сега много повече настояват други,  отколкото самата тя, на която вътрешният и континенталният ред
бе наложен и с който тя свикна и с него достигна до водеща позиция.
     Много повече се страхувам от пасивна, а не от могъща Германия, заяви неотдавна Радослав Шикорски, ръководител на полската дипломация, страната, която в момента председателства ЕС и която въз основа на горчивия си опит би имала повече основания за подозрителност към активността на съседите.
     Тъкмо на срещата на върха в Брюксел Германия разсея страховете на Шикорски, но увеличи нашите неволи и неволите на Обединеното кралство. Смята се, според  убедителни източници от различни страни, че именно Берлин е издействал да бъдат  отклонени претенциите на Белград и на британците, които е сравнил с различните барикади пред укрепването на единството, олицетворено от Брюксел. 
    Отдавна не съм виждал толкова много първи букви "Б" на едно място  -  Белград, Брюксел, Берлин, барикади /смятайки и британските/. С тях вървят банкрути, борси, банки, Бял дом, Балкани, Бундестаг, болести. Предстои ни да създадем план "Б" , за да влезем в "Б" отбора, което се вижда в сегашното
разслояване на Европейския съюз.  Остава да се види дали към тях ще се присъединят бог, блог, братя.
      С право ще си помислите, че с отправката към първите букви  на столици, феномени и институции прибягвам към медийни трикове  и избягвам да кажа какво ни очаква след като се провали
надеждата, че девети декември ще бъде ден, в който ще ни бъде потвърдено, че сме на прав път към по-добър и сигурен живот. Ще ви кажа какво ни очаква сбито в четири точки.
      Първо, смятам, че сме заслужили да станем кандидат за членство в ЕС, тъй като сме изпълнили всичко -  от изпълнението на задълженията към трибунала в Хага до  исканията да се намери
компромисно решение за Косово.
      Второ,  за пръв път една страна - Германия, си издейства ключово надмощие в насочването на ЕС, което се превърна в пречка  за плана на Сърбия да стигне с компромис до изход за статута на
Косово.
     Трето, Германия се посвети на ускоряването /с поставянето на условия на Сърбия, които са предвидени за следващите фази/ на  решаването на косовския въпрос, за да покаже, че не я е страх и
от сблъсък с Великобритания по важни въпроси като регулирането на финансовите потоци.
      Четвърто, ако постигнат успех в спасяването от кризата на притиснатия ЕС, германците може да станат фаворити за нова постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН, а и за получаване на Нобелова награда за мир, а ако не успеят - ще бъдат обвинени в съучастие в глобалната катастрофа, която се предвижда в случай на крах на еврото и всичко онова, което то означава, не само като валута. 
    Нищо от това не ме тревожи толкова, колкото мисълта, че Сърбия в своите  вътрешни и външни спорове би могла по-скоро да се вмести в разширен Близък изток отколкото в разширен Европейски съюз. Да се превърне в част от кошмара, за който постоянно, там от шест десетилетия, а тук от две, се обявяват решения, които и досега не са изпълнени. 
    Не бих искал да пиша за предизвикателствата към Сърбия, за които пише на по-специализираните страници на нашия вестник. Искам само да кажа, че на нас вече  не ни помага "да се правим на англичани", както казват анализаторите, а и на тях не им помага да се правят на сърби.
     Необходима е нова политика, която ясно ще каже, че отдавна сме изгубили битката за Косово и от това произлиза, че трябва да се откажем поне от две "патерици".  Първата ни натоварваше с
твърдението, че в мира губим онова, което спечелихме във война,  докато ние не изгубихме войната. Втората ни успокояваше с поуката да се правим на англичани до момента, в който и те не станаха губещи в ЕС, където ние разчитаме поне с времето да получим печалба.

(БТА)