Конституционният съд отказа да касира изборите за президент

Конституционният съд (КС) е отказал да касира изборите за президент и вицепрезидент, става известно от съобщение на сайта на съда.

Решението е било единодушно, като особените мнения, за които имаше първоначална информация, са само по допустимостта на делото, а не по самото решение.

За нарушения, свързани с образуване на избирателните секции

Съдът не смята, че допуснатите нарушения при изготвянето на избирателните списъци са "от такова естество, което да е ограничило активното избирателно право на гражданите". В искането за касиране се твърди, че активното избирателно право на гражданите е било ограничено поради незаконосъобразното формиране на избирателни секции, които включват повече от 1000 избиратели (нарушение по чл. 72, ал. 1 от ИК).

"Същевременно вносителите на искането приемат констатациите на експертизата по к.д. № 10/2009 г. (Решение на КС № 2/2010 г.), че в рамките на законоустановената продължителност на изборния ден могат да гласуват до 936 избиратели. Съдът съобразява, че тази норма (936) е била възприета при оспорването на законността на парламентарни избори, а при комбинирани избори нейното проявление може да е различно. В тази връзка Съдът установява, че законодателят, като е създал специална уредба относно действието на кодекса при едновременното провеждане на избори в различни комбинации, не е включил в нея правила относно големината на избирателните секции, което несъмнено е пропуск", става известно от мотивите на съда.

От представените доказателства пред съда, е видно, че действително отделни секции са обхващали повече от 1000 избиратели, но на практика в нито една секция в страната, нито на 23 октомври, нито на балотажа е установено да са гласували повече от 936 избиратели, пише още в мотивите.

"Само в някои секции извън страната (най-много в Република Турция) се е стигнало до гласуване на повече от 1000 избиратели. Този факт не следва да се третира като нарушение на закона, защото за разкриване на секция извън страната е било достатъчно предварително заявено желание за гласуване от най-малко 100 избиратели, което означава всички останали, явили се да гласуват в изборния ден, да бъдат допълнително вписани в такава секция", пишат още конституционните съдии.

За недостатъци в работата на Централната избирателна комисия

"Конституционният съд преценява като недостатък на изборния кодекс, че не предвижда за ЦИК срокове за издаването на методическите указания относно работата на избирателните комисии и организиране и провеждане на обучението на техните членове (чл. 26, ал. 1, т. 3 от ИК).

Следователно на основата на забавено изпълнение на възложено правомощие не може да бъде установено закононарушение от страна на ЦИК.

Този извод обаче не важи относно допуснатите организационни слабости, макар и те да не са обусловили опорочаване вота на българските граждани и достоверността на обявения изборен резултат", смятат още конституционните съдии.

Според тях "изборната администрация, както централната, така и по места, е била неподготвена и поради това изключително затруднена за едновременното провеждане на президентски и местни избори".

За заличаването от избирателните списъци

"Конституционният съд намира, че избирателите са имали възможност да упражнят избирателното си право, като се явят в секцията по постоянния им адрес и представят документ за самоличност пред съответната СИК, освен ако са в списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7 от ИК.

Заключението на Съда е, че предвиденото в ИК заличаване по чл. 56, ал.1 не означава забрана за дописване, а е затрудняваща процедура, която няма място в съвременен изборен закон и практика".

За нарушената тайна на гласуване

В решението е записано, че в дните на първия и втория тур в ЦИК са постъпили жалби и сигнали за прозрачност на бюлетините - за това, че при поставяне срещу естествен или изкуствен светлинен източник би могло да бъде установен начинът, по който е гласувал избирателят.

"Няма обаче твърдения, а и липсват доказателства някъде да е била възприета практика членовете на СИК, натоварени с поставянето на втория печат върху бюлетината или с обезпечаването на възможността гласоподавателя да я постави в изборната урна, да са създавали условия за разкриване на тайната на начина, по който е гласувано (т.нар. "контролиран вот").

"В Конституционния съд са получени непопълнени екземпляри от бюлетини за избор на президент и вицепрезидент от повечето избирателни райони, от които не се установяват отклонения от установения законов стандарт.

На тази основа Конституционният съд приема, че при провеждане на изборите за президент и вицепрезидент не са били допуснати нарушения във връзка с разкриването на тайната на гласуването, които променят крайния изборен резултат."

За доводите за прякото прилагане на конституцията

В искането на първо място сред аргументите в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на президентските избори пише, че изборната администрация не се е съобразявала с принципа за непосредственото действие на конституционните норми (чл. 5, ал. 2 от Конституцията).

"Конституционният съд счита, че изложеното в искането разбиране е неприемливо, тъй като то не намира опора в Конституцията. Посочените норми на чл. 10 и чл. 42 от Конституцията са норми-принципи. Тяхното действие се опосредява чрез приемане на съответните изборни закони (в случая ИК). Точно това казва и чл. 42, ал. 2 от Конституцията - организацията и редът за провеждане на избори се определят със закон. Нормите на ИК представляват приложимо право, което е задължително за всички институции, органи, физически и юридически лица. Именно Конституцията (чл. 86, ал. 2) прогласява задължението за спазване на законите на страната.

Съдът отбелязва, че в началото на 2011 г. той е бил сезиран за обявяване противоконституционност на редица текстове от Изборния кодекс и е обявил някои от тях за противоконституционни.

Останалите текстове на ИК, без Съдът да коментира тяхната целесъобразност и сполучлива ли е редакцията им, са действащо право към времето на провеждането на изборите и се прилагат: "на правото всеки се подчинява"."

За ролята на вътрешния министър Цветан Цветанов

Вътрешният министър Цветан Цветанов оглавяваше предизборния щаб на ГЕРБ и по време на кампанията беше в платен отпуск като министър. Според вносителите на искането за касиране това противоречи на конституцията.

Според Конституционния съд обаче в искането не се сочат конкретни обстоятелства – откога въпросният министър е в отпуск, какво представлява длъжността "ръководител на предизборен щаб" на конкретна политическа партия и какви действия е извършвал министърът в отпуск.

"Въпросът за това, дали министър е упражнявал правото си на отпуск, а в същото време е бил председател на предизборен щаб, може да е предмет на специфичната политическа отговорност на министрите пред парламента, а чрез него – и пред народа, но не води до заключението, че проведените избори за президент и вицепрезидент са незаконни на това основание", смятат конституционните съдии.

За удължаването на изборния ден

Според вносителите ЦИК неправилно е удължила изборния ден, което е създало предпоставки за противозаконни последици - недействителност на гласовете, подадени в рамките на удължението и скъсяване на времетраенето на предизборната кампания преди втория тур.

"Конституционният съд приема ...че въпросното удължаване на изборния ден е осъществено с цел да се даде възможност на чакащите избиратели да упражнят основното си политическо право по Конституцията - избирателното. Няма съмнение обаче, че е налице нарушение на конкретна законова разпоредба. Съдът заключава, че това нарушение не е от такъв характер, че да доведе до решаваща промяна на крайния изборен резултат."

Как се стигна до Конституционния съд

В средата на ноември с подписите на 71 народни представители, БСП, ДПС и "Атака" внесоха искане до КС да се произнесе по законността на изборите за президент и вицепрезидент. Мотивите бяха разположени на 17-18 страници, като сред тях са нарушения на изборния процес, опорочена тайна на вота, забранителните списъци за гласуване, отнели право на глас на хиляди граждани, участието на МВР шефа Цветан Цветанов в изборната кампания, купуване на вот и други.

След като допусна разглеждане на делото по същество, КС изиска ЦИК да представи в 3-дневен срок образеца от бюлетината за гласуване за президентските избори, както и по една бюлетина, с която е гласувано във всеки един от изборните райони.

Сред изисканите данни бяха и сигналите за гласуване с бюлетини, които не отговарят на критерия "непрозрачност", като в тази връзка да представи доказателства за резултатите от извършените проверки и взетите мерки, както и протоколите за установяване резултатите от гласуването за президент и вицепрезидент на секционните комисии в съответните секции.

Миналата седмица новоизбраните президент и вицепрезидент Росен Плевнелиев и Маргарита Попова обявиха,че не виждат проблем в изборните нарушения. В становище до КС двамата заявиха, че "не е възможно в едни нормални демократични избори, както при всяко човешко дело, да няма пропуски и нарушения".

Съдът ги конституира като заинтересувани страни по делото, както и Народното събрание, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството, главният прокурор, Върховният административен съд, омбудсмана, ЦИК, Институтът за модерна политика, Институтът за развитие на публичната среда и Българския хелзинкски комитет.