НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО

Толстой е казал, че трябва да се стремим за мислим за най-главното в живота... но кое е то? Днес не е модерно да се говори за смисъл на живота и то най-вече поради това, че така поставен въпросът е почти безсмислен /не живота/.

Кое е най-главното? Не издребняваме ли прекалено в ежедневните ежби за съмнителни придобивки. И все пак има едни рамки, в които собствения ни живот се усеща като значим и си заслужава да се живее. Тази „рамка” е преди всичко обществената свобода, която ползваме като права и задължения. Но по принцип някои права се осъждат. Преди Десети ноември не можеше да си религиозен /въпреки че и комунизмът е религия в масовия случай/, днес не можеш да си атеист, понеже така смятали релгиозните. Преди не можеше да си индивидуалист, днес пак масата налага критерии си над личността, щом мисли различно.

Всичко около нас, в живота по български, е безвкусна имитация на фасадата на Запада, симулация на демокрация, фалш и лицемерие.

Имаме ли прилични партии, в които да протичат що годе нормални процеси и които да бъдат трансмисии на представителството? Лично аз не се виждам никъде представен, в никоя партия. Тук не се прави една съществена разлика между „дясномислещ”, какъвто би трябвало да интелигента, скъсал с левичарските си илюзии, поради произхода си /сиреч бедняшки/, и действителното „дясно” като представителство на богатите кръгове /произхождащи от БКП/.

Сега знам, че веднага ще изреват тия, дето ще рекат, че това е материализъм и че не битието „определя съзнанието”. Но и обратна теза е обесмислена. „Духовното” отдавна не е религиозното и мистичното светоусещане. Усещането, че този свят е „фантастичен” е по-скоро усещане на секуларизираното съзнание / нека не го наричаме атеистично, понеже носи отрицателни конотации/... Усещането, че всичко се случва за първи и последен път е модерното свето/усещане, където времето е прав лъч, насочен към бъдещето. Цикличното повторение, въртенето в кръг и „празнуването” до безконечност, е религиозното схващане за света – да, то е по-милосърдно към човека, но го заблуждава относното смисъла на неговия живот.

Все пак и партиите, синдикатите и всякакви там обществени организации се състоят от живи хора, с реални проблеми, които трябва да бъдат решавани ежедневно, тук и сега. Именно упорството да ги решаваме ни прави реформатори на собствения си живот, а оттам върви и обществения прогрес. Не виждам как ще се вкарва „морал” насила в обществото /както предлага църквата, като обучава подрастващите/, и това да не доведе до изкривяване.

Безумно смешни и жалки са опитите да се християнизираме, понеже нашите предци са били суеверни. И тук вече не подражаваме и Запада, а по-скоро налагаме клеясалото /руско/ православие, което, както казва един руски мислител, е само „мрак, вериги и камшик”./ По какво например се отличава в момента бившото ченге Б.Б. от фарисея Путин, които иска да управлява до живот? Какво се отличава Гражданите за Евро-пейско Развитие на Българийка от Единна Русия?

Да, пошлото шоу на парвенюта-архиереи с лимузини и ролекси, днес ни забавлява, хихикайки заедно с жълтата преса, но нещата са наистина сериозни до плач. Така ни забавляваше и безобидната чалга, смеейки се от високо над нея, но вижте какво поколение израстна в нейното разгащено лоно. Гордеехме се със спорта – вижте сега галфоните като бизнесмени, които управляват крупни сектори от народното стопанство. Ами университетите – снахи, зетьове, шуреи и баджанаци – масово преподават науките. Кво да кажем за безумното министерство на култура, чиновници, дето разпределят пари и ги хвърлят в безумни „мероприятия”, днес наричани „проекти”.

Безумието като цяло не е някакъв изолиран случай, от който да се възмутим. Целият живот е потопен в дилириум, в екцесираща /карамазовска/ жажда за някакъв живот, дето фалшив в крайна сметка. Има и друго: всичко е кухо. Кухи инситуции, кухи партии, кухи синдикати, кухи кратуни в органите на държавата.

Най-непоносимо е самодоволстовото на тариктатите - „на надвилите си на масрафа”, „елита”, селектиран от ДС – те смятат, завалиите, че могат да живеят на някакъв остров, над насръхналата и озлобена под тях маса. Че с две-три демагогски фрази могат да си осигурят безоблачен живот до девето поколение. Само че издивяването тепърва предстои, понеже безсмисилето на живота като цяло води до това. Няма как да се заживее нормално днес  – изведнъж, забравяйки стореното вчера. И затова не е нужна кой зане каква мъдрост, да го разбереш. Просто трябва да се огледаме около нас. И да се опитаме да мислим. За най-същественото.