НЕВЕРОЯТНАТА БЪЛГАРСКА ЖЕНА

«Зад всеки успял мъж стои по една учудена жена». След тая съвременна поговорка да дадем думата на учудената «Ал Джазира»: «Жени ли управляват България?». «Ал Джазира» е учудена, че българките демонстрират успехите си на всички нива: в политиката, икономиката и в международния живот. Никой не си дава сметка колко «Ал Джазира» е права! «Ал Джазира» изглежда е забелязала, че българките (с малки изключения) не носят бурки и фереджета, а на българките не им трябва като на арабките Нобелова награда само защото са се осмелили да се изправят срещу деспотизма на религията.

За да видим какво представлява българската жена, трябва да опишем мъжа до нея, тоест българина. Искам да кажа мъжете като фон на фотография – ако засилите фона, ще отнеме от обекта на фотографията. Мъжете като фон на българската жена могат само да издигнат нейния рейтинг: днешната българска действителност се характеризира най -вече от мъжете, тоест  от: фукльовци, бърборковци, циници и бабаити, за които трудно ще  намерите комплименти, нито пък за ментарджии, наивници и страхливци, в чиито уста псувнята е нещо като дъвка за чистене на зъби.

Ако това е фонът, на който трябва да видим какъв е образът на българката, то той може да бъде описан само с една дума – тя е невероятна жена. На тия мъжкари, които са готови да се озъбят на тая характеристика на българските мъже, нека да кажем: вижте си държавата, вижте си надутото его и вижте до къде сте я докарали! Такава характеристика не важи за тия, които я взимат за несериозна.

И така е било отдавна, от веки веков. Всеки чужденец, който е минал през България, описва неизменно хубави жени с живописни носии, покрити със злато, а до тях брадясали мъже във вмирисани кожуси и със заплашителни физиономии. Бегли скици, издаващи статута и на жените, и на мъжете. Архаични образи, преживели вековете още от дълбоката древност: гърците описват траките, освен като войнолюбци и поклонници на Арес (бога на войната), и като извънредно дашни, не държат на думата си, избухливи, жестоки, фукливи, с неудържима склонност към телесни наслади и много пиене.

 Носи ли съвременната българка нещо от архаичния модел на тракийката? Българският фолклор е пълен с невероятни свидетелства за високото положение на тракийската жена. И както във всеки народ, нищо не може да даде пълна картина на неговите обичаи без сексуалния живот. Херодот описва едно от тракийските племена, водещо луксозен живот, в което жените са общи, «за да можели всички да са братя от едно и също семейство, да живеят заедно без ревност и омраза». Друго племе пък имало обичая да показва публично своя сексуален разгул.

 Очевидно сексуалният предразсъдък не е бил много на мода сред траките и това си личи в България и днес, където планина може да носи името на майка-богиня, два планински върха стърчат като  гърдите на девица или стърчаща скала е оприличена на фалос, а пещерата се счита за вход към утробата на майката-земя. Сексът е централен елемент и в кукерските обичаи, и в Лазариците, и в българския фолклор, където девицата-войн, която се бие срещу мъже, побеждава и им отнема главите. Тя води чети и пие наравно с мъжете, върти ханчета и кръчми и като че ли е дала началото на романтичната любов още в древността.

Девствеността изгленжда не е била важен фактор за женитба, а извънбрачни деца не са били необичайно явление. Ако съпругът не понася изневеряваща жена, тя е могла да се върне при родителите си. Наказания за изневяра не са известни в живота на траките. Многоженството е било установена традиция за бедни и богати, но любовта и емоционалната връзка са били в основата на отношенията между мъже и жени. В селските райони беднотията е свеждала жената до робия, но за красавиците или за по-заможните положението е съвсем друго и те са могли да избират кой плаща най-висока цена за брак. Нередко жената, особено непривлекателната, сама е купувала мъжа си.

Амазонката, такава каквато е известна от древността, е тракийско създание, както и нейните тракийски комуни, съставени само от жени и често влизащи във военен конфликт с мъжете, които са се опитвали да им пречат.

Тук не става дума само за проклятието на бедността . От нея светът още не се е отървал, колкото и да се зарича. Бедността  и днес прави от жената трудово добиче или инструмент за раждане  за продължение на рода на мъжкаря. Но освен бедността, това прави и българският мъжкар. Не се опитвайте да търсите джентълмена сред българските мъже – такива няма. Каквато и да е причината, такива няма. Понятието «джентълмен» в България е чуждица и по звучене, и по смисъл. Тук става дума за леснотата, с която мъжете съсипват нежността, превръщат я на робиня или на удобен и доходен сексуален инструмент.

Колко пъти сте обръщали внимание на досадните статистики за незаконен трафик на жени, за безизходното положение на смачкани проститутки, момичета и жени? Това, читателю, е мъжкият свят, светът на насилието, на грубата сила и безнаказаността, на тоталното надмощие на единия пол над другия.

Светът не познава държава, управлявана само от жени, които дават права и на мъжете. Такива измишльотини съществуват само в древните митове. Затова пък светът и днес е пълен с религии – мъжки религии, които не дават на жената да стане дори и свещеник, камо ли църковен прелат или – о,ужас! – папа или патриарх; религии,  които считат, че на стената на плача е по-добре да се молят свине, отколкото жени; или други, които считат, че жената не трябва да показва дори и лицето си!

Освободена от комунистическата простащина, българката едва сега започва да намира индивида у себе си, такъв, какъвто би трябвало да бъде винаги – свободен човек, разполагащ с живота, съдбата  и бъдещето си.

«Ал Джазира очевидно» не знае с кого си има работа.