Болкоуспокояващо

   За пръв път чух тази дума от дядо си. Той бе западен възпитаник и често използваше в речта си френски и немски думи, както  и поговорки. Тогава си мислех, че думата е или френска или немска. Работата е там, че и сега не знам  какъв е произходът на тази дума.   

    В началото на 20 век „Пенкилер” са казвали на хапче, което лекува от всички болести. А човек Пенкилер са наричали този, който разбира от всичко.  В речника на чуждите думи „пенкилер” е турцизъм”. В същото време английската дума  „ painkiller „ се превежда като болкоуспокояващо.

     Така и не разбрах какъв е произходът на тази дума, но съм сигурен че много и приляга да е българска. Защото кой знае защо си мисля, че Пенкилерът е продукт на историческата беднотия и оцеляването. Може би неговият първообраз е този на Бай Ганьо.  Този персонаж оцелява при всякакви политически и икономически обстоятелства, така както хлебарките и плъховете  остават недокоснати от високата радиация. Не ги хваща дори лека настинка.

     Погледнете  политиците ни в парламента. Колко от тях  смениха партиите си с лекотата с която човек минава от вагон на вагон , търсейки тоалетната на влака. Лицата им вече не могат да бъдат различени по своите индивидуални характеристики. Превърнали са се в политически емотикони на вечния Пенкилер. Вгледайте се в  лицето на Христо Бисеров, за да се подсетите за какво става дума.

     Но Пенкилерът не е само в парламента. Той е навсякъде. Достатъчно е да включите телевизора и да видите колко много „водещи” има в тази нещастна страна. Те са повече от гледащите въобще телевизия. . На екрана ще видите поредното вулгарно шоу  в което водещият Пенкилер, жена с големи гърди, силиконови устни, и мозък на колибри, ще ви говори за взаимоотношенията след брака.

      На челно място сред Пенкилерите в шоу програмите е безспорният Слави Трифонов. В миговете на  почти ежедневно връхлитащите го прозрения, той често ни изнася непринудени лекции по етика, политика, и естетика . Следва докерски хумор, подходящ за Сточна гара, в който лично Трифонов се опитва да ни разсмее, сравнявайки наша артистка  със  стара египетска мумия. Пенкилерът не може да бъде джентълмен, той не може  да бъде и певец, защото в самата генеалогия на тези персонажи има едно задължително условие – да не е талантлив. Опитвам се да си представя, какво би се случило ако френски водещ, сравни по френската телевизия Катрин Деньов със   стара  египетска  мумия.

    Може би има някаква връзка между брутния национален продукт и броят на Пенкилерите . Някак си интуитивно се досещам, че в страни като Германия и Швеция те ще са по-малко. Трудно биха намерили образи като нашенският Пенкилер с неговата лежерна безотговорност, широчина на погледа и словесна нищета.. Днес той ще отиде в пет телевизионни канала и с непринудена усмивка ще говори по пет различни теми.

   В един объркан и неясен политически и обществен пейзаж,   вече никой не знае къде точно се намира. Жълтото и сериозното се преливат в някаква обща, кафява, информационна  мъгла , а в края както на смешното, така  и   на жестокото се чува смях на запис.

   Ако все пак останете неспасяемо невежи по някой въпрос то Любен Дилов – син, Тити Папазов, Андрей Слабаков и Катето Евро веднага ще ви се притекат на помощ.  За наша радост, те постоянно  присъстват почти в цялата телевизионна мрежа, и вероятно притичват със сандвич в ръка от канал на канал, защото жадните за знание хора са много. Диапазонът на анализите е широк – от Мартин Хайдегер и Мишел Фуко до Димитър Бербатов и Софи Маринова.

    Може би трябва да  се издигне монументален паметник на българския Пенкилер. Благодарение на него този народ някак си е оцелявал. Защото националните ни герой, тези които са загубвали живота си за свободата  на този народ, винаги са били самотни хора. Около тях винаги е имало Пенкилери. Ясно е кои оцеляват. Ясно е и къде се намираме в момента, и защо сме такива, каквито сме.

    Може би все пак ще се хвана за английският смисъл на думата „ painkiller „ . Болкоуспокояващо. Защото точно от това сме имали винаги нужда. През цялата си история.