НОВАТА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ: ПОЛИТИЧЕСКА ОРИЕНТАЦИЯ, РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ И ПРАКТИЧЕСКИ ЦЕЛИ (първоначален работен вариант)

Политическа ориентация на фона на другите политически партии в България:

1) Тотално дистанциране от химерните социо-инженерни в зловещия смисъл на думата социалистически идеи и практики, които доведоха до унищожението на милиони хора и до установяването на тоталитарни режими в редица държави по света. Тотално дистанциране и от социалистическата гавра с християнските по същество принципи на свобода, братство и равенство. Изваждане на тези принципи от спекулативната и антихуманна сфера на социалното инженерство и изпълването им със смисъл, различен от отровните псевдосоциални идеологеми и произтичащ от естествените механизми на самоорганизация на човешките общности: 1) свободата е осъзната необходимост да зачиташ другия и света около себе си, 2) братството е любов към другия, а не омраза към различния, 3) равенството е равенство на възможността, старта и достъпа да социално участие, а не равенство в статуса, оценката, привилегиите и потреблението.

  2) Дистанциране от небесно оцветените декларативно „десни” политически партии и практики, чиято привидна „дясност” беше необходима, за да се придаде модернизационно-демократичен вид на грабителския начин, по който „лявото” (и всички негови следдесетоноемврийски политически мутанти) заграби най-апетитните хапки от националното богатство (собственост) и доведе българския народ до настоящата нищета и мизерия, както и за да бъде компрометирано „дясното” в очите на обществото. Тоест, дистанциране от тези небесно оцветени „десни”, които в практическите си действия се оказаха съюзник на „лявото”.

3) Дистанциране от центристките политически формации (НДСВ и др.), както и от националистическите политически формации (Атака и др.), чието присъсвие на политическата сцена с нищо не допринесе за преустановяването на грабежа, наречен „преход”.

Тоест, в български контекст новата партия се дистанцира от инцестната измамническа родствена (с общ генезис) връзка между политическите партии на „прехода”, доказали с досегашните си действия, че съществуването им беше и е продиктувано от незаявената цел богатството (собствеността) на България да премине по един престъпен начин в ръцете на кръгове, близки до бившите БКП (КПСС) и ДС (КГБ), за което те бяха възнаградени „по достойнство” с участие в грабежа, наречен „преход”. Как иначе би могло да се обясни 1) преминаването на безценица на стратегическа държавна собственост в ръцете на хора и фирми, причастни към хидрата „БКП (КПСС) – ДС (КГБ)”, както и 2) „необяснимото” забогатяване на родните политически хамелеони на „прехода”?

В европейски и международен контекст, както и в идеен план, новата партия се самоопределя като „център-дясно”. Най-общите идейни ориентири на тази политика са демократичният капитализъм, пазарната икономика, ограничените форми на държавно регулиране, правото на частна собственост и опозицията на социализма и комунизма.

Ръководни принципи:

- Никакви коалиции с политически движения и партии, които не споделят и не приемат политическата ориентация на партията и нейните основни практически цели. Отказът от споделянето и приемането на тази ориентация и на тези цели не може да бъде оценен по друг начин, освен като желание ограбването на българската държава и на българския народ да продължава.

- Неангажираност с хора, причастни към структурите на бившата ДС. Причините за това са две. Първата: ДС никога не е била собствено българска държавна структура, защитаваща националния суверенитет и националния интерес на България, а подразделение на зловещия, тоталитарен, съветски КГБ. И тъй като до момента не е дадена ясна и обективна политическа оценка на периода 1944-1989 гг., т.е. границата между доброто и злото все още не е прокарана, то съществува сериозна опасност тези хора и до днес да работят за Москва, а не за България. Втората: по причина на конспиративно затворения тип организация, в която те са работели и защото професионално познават предимствата на скритите зависимости, „десарите” продължават да бъдат една подмолна мрежа, функционираща в собствен интерес и в интерес на своите бивши ментори и господари, т.е. не в интерес на българската държава и на нейните граждани.  

- Неангажираност с хора, причастни към „тъмните” практики и сделки, свързани с разграбването на националното богатство (собственост) по време на лъжата, наречена „преход”.

Практически цели:

Основна практическа цел е преустановяването на грабежа на държавата и на народа, наречен „преход”. Не една и две партии през последните години са правили подобна заявка, но винаги досега тя е била използвана само за дегизировка на реалния залог (грабеж и съхраняване на властта в ръцете на БКП-ДС) на „прехода” и за вдъхване на измамни надежди за фактическа промяна в постоянно лъгания и добронамерено наивен български електорат. Тъй като грабежът на националното богатство, цинично дефиниран като „преход”, продължава и днес[1], и произтичащата от това невъзможност страната да се възмогне и българският народ да се отлепи от дъното на мизерията (последни сме по доходи в ЕС) застрашително се очертават като хоризонт на едно неизбежно бъдеще, днес е животоспасяващо да се сложи край на лъжата, наречена „преход”. Но това не бива да бъде само една желана и красива декларация, а воля за съвкупност от конкретни политически действия, чието осъществяване е основна цел на партията. Никакви конюнктурни или коалиционни компромиси с тази основна цел няма да бъдат допускани. Тези политически действия са формулирани тук като основни практически цели. Тяхното детайлизиране – цел по цел, пункт по пункт – ще бъде неразделна част от подробната програма на партията, съставена след конструктивен диалог с широк кръг от съмишленици и симпатизанти.

Основните практически цели по необходимост са насочени към ефективна (а не симулативна) промяна на законовата рамка в страната и на нейното управленско приложение по две причини. Първата, е, че безобразията на „прехода” и грабежът на държавата и на народа са формално легализирани, т.е. облечени са в законова форма. Втората, е, че настоящата законова рамка – номинално про-демократична и формално съобразена с европейското законодателство – е тази гнила корупционна среда, която обезпечава възможността и безнаказаността на безобразията на „прехода”.

В допълнение към тези промени на законовата рамка краят на „прехода” и въздигането на страната ни могат да бъдат гарантирани от радикални реформи (каквито и досега се прокламираха, но де факто оставаха неосъществени) в публичния сектор, в централното и местното управление, в начина, по който се натрупва и разходва бюджетът, във финансирането на партиите, накратко – във всички сектори и механизми на държавното управление.

Ето кои са засега някои от тези основни (не цялостни и не детайлизирани) практически цели:

А. Законодателни.

І. Промяна на Конституцията.

ІІ. Промени в законодателството (по азбучен ред).

1. Закон за данък върху добавената стойност.

2. Закон за достъп до обществена информация (Задължителна прозрачност на публичната информация).

3. Закон за защита на потребителите.

4. Закон за здравното осигуряване. (Реформа в здравното и пенсионното осигуряване: 20% солидарно осигуряване и 80% персонално застрахователно осигуряване.)

5. Закон за избиране на велико народно събрание.

6. Закон за конституционен съд.

7. Закон за министерство на вътрешните работи. (Привеждане на щата на МВР-  на глава от населението - в съответствие с този в другите европейски страни.)

8. Закон за митниците.

9. Закон за обществените поръчки.

10. Закон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност.

11. Закон за политическите партии. (Реформа в държавното финансиране на партиите.)

12. Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

13. Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

14. Закон за радиото и телевизията.

15. Закон за социално подпомагане.

16. Закон за специалните разузнавателни средства.

17. Закон за съдебната власт.

18. Закон за устройството на държавния бюджет. (Привеждане на структурата на държавния бюджет в съответствие с тази на другите европейски страни.)

---------------------------------

1. Административно-процесуален кодекс.

2. Изборен кодекс.

3. Кодекс за социалното осигуряване.

4. Наказателен кодекс. (Съществено завишаване на всички наказания, свързани с разхищение на държавни средства и държавно имущество.)

5. Наказателно-процесуален кодекс.

Б. Управленски.

1. Премахване на областите и на техните администрации.

2. Намаляване на броя на общините на 120 и оптимизиране на техните територии.

3. Реформа в местното самоуправление: децентрализация

4. Намаляване на броя на държавната и общинската администрация с 25%.

5. Намаляване на броя на общинските съветници с 80%; избирането им да става на експертен, а не на партиен принцип.

6. Намаляване на броя на депутатите на 120.

7. Намаляване (оптимизиране) на броя на държавните агенции.

8. Бордовете и УС на фирмите с държавно участие да се избират на експертен, а не на партиен принцип.

9. Въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие при административното обслужване на гражданите.

10. Връщане на прокуратурата и следствието към изпълнителната власт.

11. Реформиране на НСО и НРС.

12. Изработване на закон за имената на населените места, улиците и другите места от обществено значение.

В. Отношенията с Русия.

Преодоляване на отношенията от типа „господар-васал”, които от повече от столетие определят политическите, културните и икономическите връзки между двете страни. Установяване на реално, а не на декларативно равноправни отношения, които трябва да имат за основа, освен задължителната в случая добронамереност, познаването на тяхната фактическа, а не изопачена история.

Г. Отношенията с ЕС, място и роля във външно-политическата сцена.

Разработването на национална стратегия – доктрина за националния въпрос и за мястото на България в съвременния свят в перспектива от 50 години – в която ще бъдат изведени стратегическите интереси на България, произтичащи от членството й в ЕС. Една от най-важните цели във външно-политически план е България да престане да играе ролята на нерешителен, плах, неустойчив, неинициативен, инертен и безличен член на международната политическа общност. За целта в националната стратегия ще бъдат ясно и недвусмислено очертани нейните стратегически интереси – в перспектива от 50 години – в контекста на процесите (политически, социални, демографски, технологически, екологически), определящи настоящото и бъдещото развитие на света и, в частност по отношение на балканските й съседи, на ЕС и на Русия.  

Тук ще бъдат спестени пропагандистко голословните обещания (заявления) с каквито изобилстват по стар соц-комсомолски обичай повечето програмни документи на партиите у нас, отправяни към младите хора у нас, към дейците в полето на културата, образованието, науката, технологиите, индустрията, селското стопанство, държавната администрация и неправителствения сектор, тъй като всеки мислещ човек сам може да си състави мнение по какъв начин реализацията на горепосочените основни (впоследствие и детайлизирани) практически цели ще се отрази върху неговия личен и професионален живот.