Паленето на коли сложи край на управлението по пожарникарски

В началото на годината анализатори предупреждаваха Борисов, че да си премиер не е като да си пожарникар. Пожарникарят тича от пожар на пожар и гаси. Премиерът прави така, че да няма пожари.

В края на годината в София горят автомобили и Борисов не успява да ги угаси. С палежите не успява да се справи нито най-голямата полицейска армия в ЕС - българското МВР, нито най-скъпо платеният обвинителен апарат в Европа - българската прокуратура.

В историята с опожаряването на автомобили се вижда, като в капка вода цялата науредица на българската държава. Никоя държавна служба не знае защо горят коли. От МВР се опитаха да лансират обичайната конспиративна теория - „някой клати правителството" - но доста бързо се отказаха в полза на по-простата теза, че палежите са работа на пиромани.

Просто има хора, които обичат да палят разни неща. Няма мотив и следователно - не могат да бъдат проследени и хванати. По същата логика утре могат да ни съобщят, че кражбите по домовете също се извършват от хора, които не могат да бъдат хванати - от клептомани, например.

Защо изведнъж се палят коли, е въпрос, чийто отговор ще търсим дълго. В Германия преди време ставаше горе-долу същото и обяснение не се намери. Намери се решение. Полицаите изловиха извършителите, макар да не бяха наясно с техните мотиви. Но няма нужда за примери да ходим чак в сърцето на Европа. В Грузия, намираща се на най-източната граница на европейския континент, преди години е било невъзможно да си оставиш колата на улицата, защото ще ти я откраднат.

Днес на практика няма престъпност. Как стана това? Грузинската държава обяви политика на „нулева толерантност" и наказва, сурово и без всякакви изключения, всяко излизане извън законите. Полицаите правят това при средна заплата от 250-300 лева.

И така стигнахме до основната тема: нежеланието на институциите да си вършат работата - да правят онова, за което ние всички им плащаме заплати. Това е темата на 2011-а и затова опожаряването на автомобили в предколедните седмици е и логичен, и символен завършек на годината.

Това е годината, в която стана ясно, че колкото и пари да наливаш в дадена държавна система, ако тя не бъде реформирана - т.е. изведена от феодално-социалистическата си битност и модернизирана по европейски тертип - тя ще продължи да отказва да работи.

Просто ще прави това срещу по-големи заплати.

Запалват се, един след друг, именно социалистическите феоди. Гори БАН, оказала се неспособна да произвежда полезен обществен продукт. Горят държавните университети, по същата причина. Гори администрацията, която, оказала се без собствен министър да й диша във врата, се върна към обичайните си практики. Да не работи нищо и да ръмжи на гражданите, които искат от нея да свърши нещо.

Контролните органи, също отказващи да работят, се сдушиха с нарушителите и им помогнаха да формират монополите и картелите, задушаващи и бездруго едва дишащата икономика.

Гори БДЖ, където хиляди си клатеха краката и дори не ходеха на работа. По същите причини ще изгърмят и Българските пощи. Гори здравеопазването, където срещу над два пъти повече пари (в сравнение с 2005 г.) се върши 20 пъти по-малко работа.

Всичките тези сектори получаваха все повече пари, но вършеха все по-малко работа. В същата редица се подреждат и МВР, и прокуратурата, получаващи титанични средства, но произвеждащи нулев резултат.

Именно това отново пролича при палежа на автомобили.

Вместо да разчитат на онези, на които плащат за сигурност, гражданите се захванаха да се организират сами. Както над 60% от обраните вече не викат МВР (няма полза) така хората в кварталите с горящи автомобили си организират местни опълчения. Веднъж плащат на МВР да ги пази, втори път плащат с времето и нервите си, за да се пазят сами.

Поне опълченците губят само съня си. Другаде пак става дума за пари. Постоянно увеличаващият се бюджет на държавните университети например е само половината от парите, влизащи в тях. Другата половина е по линията на подкупите и изнудванията. Както стана ясно от скорошно изследване на здравеопазването, и тук положението е същото. Колкото пари влизат легално, още толкова се вземат под масата.

Увеличаването на парите не гаси пожарите, а ги подклажда. Защото главатарите на дадената институция стават толкова богати (нали не мислите, че висши полицаи, прокурори, съдии и лекари живеят само със заплатите си?), че могат да раздават все по-сериозни пари надолу по веригата. За да продължават техните подчинени да не работят и така да не клатят лодката.

Ако обаче поставиш някого в условия да трябва да работи, той ще прави това и при малки заплати - както правят грузинските полицаи. Това означава едно: реформа. Да постигнеш положение, при което данъкоплатецът да получава услугата, за която плаща.

По един наистина чудесен начин реформата фокусира мисленето на институциите върху работата, която трябва да бъде вършена - а не върху намирането на все повече начини за присвояването на пари. Затова в реформираните сектори - училищното образование например или личните лекари - не горят пожари. Така ще бъде навсякъде, ако правителството удържи на думата си да направи реформите.

Паленето на коли сложи край на управлението на държавата по пожарникарски. Правителството заговори за реформи, което е показател, че вече разбира разликата между пожарогасене и управление. Ще им устиска ли да го направят? Сигналите не са от най-добрите: Дянков вече обяви, че здравна реформа няма да има преди „следващия мандат"; премиерът се уплаши от реформиране на МВР; пенсионната реформа отново влезе в режим на лежерно бълбукане; БАН изтръгна увеличение на бюджета си, а държавните университети успешно отблъснаха всички опити за реформи.

Кризисните състояния не са състезание за излъчване на най-добрия пожарникар. Кризата е буря, която (както казват англичаните) отсява момченцата от мъжете. Дали нашите носят дълги или къси гащи - отговорът е вече въпрос на седмици.